Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 57

Ралф си наля още едно уиски и сякаш между другото спомена:

— Имам нужда от теб.

Пауза. Дълго мълчание. Не му помагай да наруши мълчанието, нека да видим как ще продължи.

— Имам нужда от теб, Мария. В теб има светлина, въпреки че все още не ми вярваш и смяташ, че се опитвам чисто и просто да те съблазня с този разговор. Не ме питай: „Защо аз? Какво толкова особено има в мен?“ В теб няма нищо особено, нищо, което да мога да обясня на самия себе си. Но — такива са мистериите на живота — не съм в състояние да мисля за нищо друго.

— Нямаше да те питам това — излъга тя.

— Ако се постарая да намеря обяснение, бих казал следното: жената, която е пред мен, е успяла да преодолее страданието и да го превърне в нещо положително, в творческо начало. Но това не е достатъчно, за да обясни всичко.

Ставаше все по-трудно да се измъкне. Той продължи:

— Ами аз? С цялата ми творческа енергия, с всичките ми картини, за които си съперничат и които желаят да имат галерии от целия свят, с моята осъществена мечта, с моето селце, което знае, че съм разглезено дете, с моите жени, които никога не се опитват да измъкнат от мен издръжка или нещо подобно, с доброто ми здраве, хубавата ми външност, с всичко това, за което един мъж може само да мечтае? Ето ме тук пред една жена, която срещнах в едно кафене и с която прекарах само един следобед, и на която казвам: „Имам нужда от теб.“ Знаеш ли какво е самота?

— Знам какво е.

— Но не знаеш какво е да си самотен, когато имаш възможност да бъдеш с когото си поискаш, когато получаваш всяка вечер покана за някой прием, коктейл, театрална премиера. Когато телефонът ти непрекъснато звъни и те търсят жени, които обожават картините ти, които ти казват, че биха искали да вечерят с теб — те са красиви, интелигентни, възпитани. Но нещо те отблъсква от тях и ти казва: не отивай! Няма да се забавляваш. Ще прекараш още една вечер, опитвайки се да ги впечатлиш, ще изразходваш енергията си, за да доказваш на самия себе си, че можеш да съблазниш целия свят.

И тъй, оставам си вкъщи, влизам в ателието си, търся светлината, която видях в теб, защото успявам да я видя само когато работя.

— Нима бих могла да ти дам нещо, което нямаш? — отвърна тя, чувствайки се малко унизена поради това, което бе споменал за другите жени, но нали в крайна сметка той бе платил, за да бъде тя до него.

Ралф изпи третото си уиски. Мария проследи мислено алкохола, който пареше гърлото и стомаха му, влизаше в кръвта му и го изпълваше със смелост. Тя също се почувства пияна, въпреки че не бе пила нито капка. Гласът на Ралф Харт прозвуча по-уверено.

— Добре. Не мога да купя любовта ти, но ти каза, че знаеш всичко за секса. Научи ме тогава. Или пък ми разкажи нещо за Бразилия. Независимо какво, стига да мога да постоя до теб.

Ами сега?