Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 56

За четирийсет и пет минути вече бяха изпълнили целия ритуал и мъжът се приближи до съдържателя на бара.

— Ще я взема за цялата вечер. Ще платя като за трима клиенти.

Собственикът вдигна рамене и отново си помисли, че бразилското момиче накрая ще падне в капана на любовта. Мария на свой ред се изненада: не знаеше, че Ралф Харт познава толкова добре правилата.

— Хайде да отидем у дома.

„Може би това е най-доброто решение“, помисли си тя. И въпреки че подобно нещо беше против всички наставления на Милан, в този случай тя реши да направи изключение. Освен че щеше да разбере дали е женен, или не, щеше да види как живеят прочутите художници и някой ден можеше да напише нещо за вестника в родния си град — за да разберат всички, че по време на престоя си в Европа се е движила в интелектуални и артистични кръгове.

„Какво абсурдно оправдание!“

Половин час по-късно те пристигнаха в едно селце, което се казваше Колони и се намираше недалеч от Женева; имаше си всичко — църква, хлебарница, кметство. А той самият живееше в истинска къща на два етажа, а не в апартамент! Първата й преценка: сигурно има много пари! Втората й преценка: ако беше женен, нямаше да се осмели да я доведе тук, защото винаги има любопитни хора.

И тъй, беше богат и неженен.

Влязоха в коридор с едно стълбище, което водеше към втория етаж, но те продължиха направо и стигнаха до двете стаи, които гледаха към градината зад къщата. В едната от стаите имаше голяма маса, а стените бяха покрити с картини. В другата стая имаше няколко дивана, столове, етажерки, пълни с книги, мръсни пепелници, чаши, които са били използвани отдавна, но още стояха тук.

— Мога да направя кафе.

Мария завъртя глава в знак на несъгласие. Не, не можеш да направиш кафе. Все още не можеш да се отнасяш с мен по по-различен начин. Отправям предизвикателство към собствените си демони, като правя точно обратното на това, което си обещах. Но нека не избързваме; днес ще изиграя ролята на проститутка, приятелка или Отзивчива майка, въпреки че в душата си съм Дете, което се нуждае от милувка. Накрая, когато всичко свърши, можеш да ми направиш кафе.

— В дъното на градината е студиото ми, там е и душата ми. А тук, между всички тези картини и книги, са мозъкът ми и мислите ми.

Мария се замисли за собствения си дом. Нямаше градина в дъното на двора. Нямаше и книги, с изключение на взетите от библиотеката, тъй като не беше нужно да харчи пари за нещо, което би могла да получи безплатно. Нямаше и картини, само един плакат на Цирка на акробатите от Шанхай, чиито представления тя мечтаеше да гледа. Ралф взе бутилката с уиски и предложи да й налее.

— Не, благодаря.

Той си наля и изпразни чашата наведнъж — без да сложи лед, без да губи време. Заговори на интелектуални теми, но Мария знаеше, че колкото и интересен да й се струваше разговорът, този мъж се страхуваше от онова, което щеше да се случи, след като сега бяха вече сами. Мария отново владееше положението.