Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 87

И тя отново отвори рояла и запя: „Припомни си моите думи, Евридика, Евридика…“

– Но защо тя пее това? — недоумяваше Войкович.

– Може би… защото тя самата, подобно на Орфей, ме изведе от подземното царство на мъртвите — каза Александър.

– И как ли е подкупила неумолимите богове? — с печал и като че ли с ревност изрече Донервалд.

– Навярно им е запяла — отвърна Александър.

Матев въздъхна невесело:

– Не само им пя. Извърши заклинание чрез силата на изкуството си. И ето те тебе „незванный, несуженый“, ето те, дойде у нас на вечеря.

– Май, че ти се е досвидяла вечерята — рече Марта, като довърши четенето.

– Ако си решила да ме дразниш, по-добре да вървим да спим — отвърна Матев. — Не стигат другите ненормалности, ами и по цели нощи не се спи в тази къща.

– Хайде де! — намеси се отново появилата се госпожа Писанска. — Всички къртят като порове, а онзи, рижият водопроводчик, така хърка в избата, че ми прогони мишките.

– Господи! — възправи се Матев. — Нима вече и живее тук?

– Той не живее, той пламти! — ехидно подметна Маца Писанска и уточни: — С тая рижа козина отгоре си, какво друго да прави?

– Да сияе! — се разсмя Марта, взе котката и се отправи към спалнята.

– Някои дами предпочитат да спят с котките си, вместо със съпрузите си — изрази недоволство Матев и понесе обиденото си достойнство към кабинета. Там се спря, позамисли се, установи, че няма от какво да е обиден — нито Марта, нито Маца Писанска са го засегнали с нещо, освен това ще е много по-приятно да прегърне и жена си, и котката, и да се разположи в удобното легло, отколкото „да проявява твърдост“ върху твърдия диван на кабинета. И мирно се прибра в спалнята.

И най-после в дом Матеви се възцари сънят. Една нощна пеперуда се повъртя над спящите, загърна се в мантията си и… като че ли заспа и тя.

VIII. За любовта и истината

„Човек, който не се бои от истината, няма защо да се бои от лъжата.“

Т. Джеферсън

Утрото май че тръгна спокойно. Само някакъв куриер донесе кошница цветя за Марта и накара Матев да се размърмори:

– Тази госпожа Вещица си нямаше друга работа — направи те да изглеждаш по-млада от сина си, сега пак аз трябва да бера дертове, в смисъл — да събирам цветята от обожателите ти.

– Какво ти е виновна госпожа V? — се възпротиви Марта. — Аз винаги съм получавала цветя. Такава съм си направена — усмихна се на хората, попея им, те засияват… и ми дават цветя в отплата.

– Засияват, засияват… — продължи да мърмори Матев. — А аз си седя в сянката и чакам да ме удостоиш с внимание, та да засияя и аз.

– Ооо! Той искал внимание! — разглези се Марта, настани се на коленете му и захвана да обръща внимание на очите, челото, устните, косите, брадичката, дори и на носа му.

След като Матев се почувства достатъчно нацелуван, той вдигна жена си, постави я на лежанката край прозореца и заповяда:

– Сега стой тук, пий кафе, прави се на мадам Рекамие и мисли хубави неща за мен, защото неотложно трябва да осъществя една идея.