Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 88

Тъй като разказчето стана кратко, Матев не закъсня за обяда и бе възнаграден за усърдието си със следните новини: Константин Евр (истинският) се обадил, за да узнае смятат ли Матеви да покровителстват този червенобрад измамник, който по неведоми начини е успял да провали невероятно сложния му експеримент.

– Колкото едно нещо е по-сложно, толкова по-лесно се разваля — с тенекиен роботски глас съобщи Марта, като гледаше иронично съпруга си. Навярно искаше да му припомни мисъл от неговите произведения, която тя считаше за баналност.

Матев не отвърна, защото тъкмо слушаше втората вест: ключът към избата е бил предаден на Барбароса в плик с щемпела на Борис Матев и кратка записка: „Засега живей в мазето“. Кой е донесъл плика? Дявол знае кой. Някой си. Човек с фуражка. Куриер. И какъв адрес има там? Дом Матеви, за Червенокосия. Ха така! Браво! А записката не е писана от Борис. Особен почерк.

– Мирише на чуждо — установи Маца Писанска, след като се провря под мишницата на Матев, за да види и тя какво става.

– Да не би да го е писала Снежанка? — рече Матев озадачен.

Марта демонстративно разглеждаше брилянта върху пръстена си. Много беше заета. Не отговори.

– Всъщност кой в тая къща е виждал почерка на Снежанка? — предпазливо поде малката Матева. — Аз лично — никога. Питала съм се дори знае ли тя да пише.

– Не ми е известно дали пише, но твърде ловко се справя с моите компютри — някакво неясно подозрение трептеше в гласа на Матев.

– И с моите — неохотно призна Бояна.

– Момиче, на тебе пък за какво са ти компютри? — се зачуди Матев.

Марта се разсмя:

– Матьо, ти си глухият цар! Ти единствен не си чул с какво всъщност се занимава госпожицата.

Последва обяснение, от което Матев разбра всичко, с изключение на това защо госпожицата е намерила за добре да стане прислужница.

Въобще, обядът не вървеше.

– И като си представя, че горкият Барбароса стои сам и гладен в избата… — въздъхна Марта.

Наложи се горкият Барбароса да бъде поканен на обяд. Впрочем не беше необходимо да го обсипват със съчувствие, защото, като се изключи хранилището, дето лежаха бутилките на Матев, избата представляваше обширно приятно помещение, топло, сухо, обзаведено със старинни мебели от яко дърво и застлано с козяци и кожи. Там понякога Матев събираше приятелите си на мъжки гуляй, когато Марта отсъстваше от страната. Що се отнася до глада… И в това отношение не биваше да ожалват Барбароса, защото дъбовият шкаф приютяваше съвсем съвременен хладилник, но… все пак не е много учтиво да се тършува из чужди хладилници.

Та, горкият Барбароса се появи, хрисим и смирен, кротък и като че ли малко тъжен.

А Маца Писанска се обтегна и прошепна в ухото на Матев:

– И тоя ми мирише на чуждо, извинявай! — след което безцеремонно напусна трапезарията.

Барбароса почти не яде. Бе загрижен. Разсъждавал. Така каза. Човечеството губело своите позиции във Вселенската общност. До такова заключение бил стигнал. Чудовищното опустошение на една от най-хубавите планети не можело да се размине току-така. Дори и да се стигне до едно всеобщо омиротворяване, до възцаряване на разума… не е ли късно вече? Енергийните запаси на Земята все ще имат край. А нови енергии още не са измислени… Или са вредни…