Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 76

И сътвори.

След като победоносно сложи удивителен знак накрая, Матев се облегна доволен, че времената и нравите не са му попречили, скри разказа, скри и писмените си „апаратчета и уредчета“, както той ги наричаше, и се замисли над това по какъв начин в мозъка му прониква или възниква една-едничка дума, как тя повлича след себе си още две, три… десет… десетки хиляди… отнякъде си идва… някакъв образ, уплътнява се, оживява, действа…

Телефонът звънна и Матев прекрати умуванията си с печалното заключение: „Негово превъзходителство Йохан Волфганг фон Гьоте не се е домогнал до отговора откъде долитат тези «призрачни видения», та аз ли?…“.

– Ако те интересува — чу се Мартиният прекрасен глас — мога да те осведомя, че синът ти е заминал за Монте Неро, за да снима прословутия си филм, без да се обади! Оставил ми оправдателно писмо! Това е то твоето възпитание!…

– Мартичка — прекъсна я Матев — той ми каза, той просто не искаше да те буди. Те бяха тук със Снежанка, дори ми помогнаха да прибера разхвърляните вещи из кабинета. А ти толкова ли си далече, че използваш телефон?

– О, чак сега се загрижи за любимата си съпруга! Господинът се бе затворил в покоите си! Господинът не приемаше никого! Господинът не благоволи дори да обядва! А дали ще склони да дойде да ме слуша?

– Нима е шест часа? — удиви се Матев, като погледна часовника.

– Почти осемнайсет! — ехидно уточни Марта.

– Пристигам! — твърдо заяви Матев и удостои с присъствието си един наистина великолепен концерт.

След това прибра жена си и десетина килограма „растителност“, тоест цветя, гарнирани с нежни папратови клонки и всякакви други „зелении“, стовари всичко в средата на хола и поиска от Марта да му изпее на бис една от ариите.

Марта се въодушеви от предложението, седна до рояла… и чу зад себе си:

– Пак ли ще писукаш?

Маца Писанска я гледаше нагло и лъскаше лапите си.

– О, цял ден ти мълча, за да изречеш сега нещо мило и любезно!

– Бях изморена — уточни котката.

– От речта, която произнесе снощи? Наистина, не ти подхожда да говориш толкова дълго, и то с маниера на стара клюкарка.

– А пък аз съм млада клюкарка. И тук мирише на чуждо.

– Това ли е последният ти лайтмотив? Сега пък това ли ще ми повтаряш?

– Мирише ми на чуждо и това си е! Не ми харесва — госпожа Писанска се отдалечи с достойнство.

– Тази гадинка постоянно ли ще ни напомня за нетрадиционния произход на нашата бъдеща снаха? — се обърна Марта към мъжа си.

Той незаинтересовано сви рамене:

– А какво да правим, като произходът й е нетрадиционен. Борис поиска въплъщение на идеала, ти се изтрепа, за да убедиш госпожица Вещицата, тя се трогна и уреди въпроса. Всички са доволни, освен котката.

– Матьо — с много особен глас рече Марта — а тя, Снежанка, дали е доволна?

Матев никак не очакваше подобен въпрос.

– Защо да не е? Борис е млад красавец, интелигентен, забавен, спортист, режисьор…

– И какво от това? Той може и да е ангел, но тя ли си го избра? Направиха я не знам как, представиха му я, той я хвана за ръка и не я изпусна. А нея никой не я попита. Тя може пък да има съвсем друг естетически идеал…