Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 74

Младият господин от балкона е прекалено откровен. Той казва, че не вярва на нито една моя дума. Младият господин (От кой вестник? „Времена“? Чудесно!) е свободен да ми вярва или да не ми вярва. Аз искам само да запитам: вярва ли господинът на президента Омбер, когато той говори за човешки права и демокрация? А вярва ли на президента Голдберг, когато се кълне, че едничката му грижа е мирът? Вярва им. (Смее ли да заяви, че не им вярва?)

Е, в такъв случай излиза, че колкото по-голям лъжец е даден човек, толкова повече му вярват. Или може би се счита, че е редно един тъй наречен голям политик да бъде и голям лъжец?

И само към скромния говорител на правителството на една млада държава се предявява иск да се придържа о чистата истина.

Но къде остава тогава равноправието между страните, членуващи в Световната организация на народите?

Разбира се, ще се намерят хора, които да ми подхвърлят с насмешка: Quod licet Yovi, non licet bovi, или: „Което подобава на Юпитер, не подобава на вола“.

На тези опоненти аз ще отговоря с: Yas est et ab hoste doseri, което ще рече: „Позволено е да се учим дори от врага“.

И ние се учим, дами и господа. И не пречим никому да се поучи от нас. А нима „белите“ на доктор Беля не са достойни за най-обстойно изучаване, обсъждане… и прилагане по целия свят? Ако „методите“ на доктор Беля се „внедрят“ в управлението на някои държави, то кой ще загуби?

Не и народите, мисля аз! Защото още Цицерон е напомнял: „Благополучието на народа да бъде най-висш закон!“.

Към това едва ли може да се прибави нещо.

Dixi. Казах. Хоуг.

Без да се твърди, че творбата на Матев е въплъщение на обективността, от нея човек може да си състави известно мнение за професор доктор Беля, нали така?

Маниерът му да си избира съгледвачи и подслушвачи измежду насекомите или птиците бе познат не само на семейство Матеви и затова безпокойството им се засили, когато забелязаха, че през прозореца на хола им наднича една стърчиопашка. Подтичва по перваза на прозореца, поклаща се на краченца като клечици и уж кълве нещо. Какво кълве, моля? Матеви да не би да са от онези хора, дето си изсипват трохите през прозорците? Матеви си имат кофи за смет, имат си и специални хранилки за птици! Нека тази стърчиопашка да не се преструва чак дотам!

И въобще, стига сме се престрували всички. Ученичката Мария се прави на кинозвезда, прислужницата — на научен работник, певицата — на спасителка…

Абе, никой ли няма да се сети, че в тази къща живее един писател, който не иска да е нищо друго — само писател — и мечтае единствено да бъде оставен на мира, за да може да си пише.

Хай, да му се и не видеше! Щом е така, нали има кабинет. Нали има ключ, с който може да се заключи този кабинет? Хайде де!

А тази стърчиопашка дойде да се разхожда под прозорците на кабинета. Хайде де! Имаме си и завеси. Ще ги спуснем.