Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 112

В това време изникна развълнуваният Матев и отдалеч завика:

– Мартичка, какво правиш? Те ще разгромят залата. Такава ли беше нашата цел?

И Марта храбро улови ръцете на композитора Винех, и го поведе към сцената. И повтори последната песен:

„Жан-Барт, прекрасен и смел, къде ще отплаваш, къде?

– За моите кораби няма предел, днес всеки пред мене глава ще сведе.

– Жан-Барт, прекрасен и верен, къде да те търся, къде?

– В безкрайното вечно море.

– Жан-Барт, мой безсмъртен любим, дали ще те видя, дали?

– След хиляди мили и хиляди ери при теб ще се върна и ще те намеря.

Помни ме добре.“

Когато отново гръмнаха ръкопляскания и викове „Браво!“, госпожа V замислено погледна Матев и каза привидно учудена:

– А Жан-Барт беше пират!

Матев сякаш получи покана да влезе в приятна игра:

– Но важно е, че тя го е обичала!

Госпожа Вещицата се усмихна и добави:

– Да, важно е поне един човек на този свят да те обича — и погледна Матев с очакване: — А кога ще имам удоволствието да видя отново вашата дъщеря?

Неочакваният въпрос забави отговора на Матев:

– Тя… не пожела да дойде на концерта. Не знам защо.

– Защото за разлика от невероятната Марта, гениалния Винех и всесилния професор Беля, тя предвиди, че въпреки интереса на концерта и експеримента, ще има милиарди спящи същества по света. И чрез своите „телове и клечки“ започна да настройва сънищата им… А междувременно даже успя да приеме в дома ви двама по-особени представители на разума, които наричат себе си Лала и Лало или Нина и Нино…

– Господи! И такова чудо ли имам под покрива си! — възкликна смаяният Матев.

– По-точно в момента тя е върху вашия покрив. И се стреми да докаже, че нашето потомство е станало по-справедливо, по-миролюбиво и по-разумно, отколкото сме ние, тъй че великият Айнщайн може да спи в мир.

След като приключи, Матев прочете съчинението си, видя му се недовършено, но сам се успокои: „Ще обмисля, навярно ще има по-масивен финал“, и реши да се загрижи за домочадието си, което се бе разпръснало. Марта отново бе на някакво турне, малката Матева — на ветроходна регата със съучениците си, младоженците се обадиха два-три пъти с щастливи гласове, прислужницата бе акуратна и не се показваше често пред очите му, а Маца Писанска навярно се бе отдала на любовни подвизи, защото се прибираше изнемощяла и спеше по цели дни. Но как да се загрижи за това домочадие, когато то отсъства? Матев понечи да вдигне телефонната слушалка, за да се осведоми поне кой как се чувства, но го изпревариха. Една могъща радиотелевизионна компания му предоставяше време и го молеше да не отказва.

И Матев се съгласи да бъде излъчена тази недотам довършена новела, и само няколко часа след това събитията взеха да се развиват с главоломна бързина.

Първа се завърна малката и заподскача:

– Татко, ти ни преби! Ти си върховен, много те обичам.

След нея пристигнаха младоженците. Те му поднесоха колекция лули, огнива и кремъци в кожени кесийки. Бяха по-сдържани от Мария, но гледаха на Матев с възторг и нежност.