Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 111

– Няма и защо да се безпокоите, госпожо Матева — каза тя и от усмивката й наоколо просветна, а цветята като че запяха. — Взети са мерки и всичко да бъде в ред. — И тя свали от ревера си странно украшение — мъничко гущерче — и го постави в косите на Марта.

Гущерчето трепна, залови се с лапички за къдриците и от това Марта доби вид на древна жрица, готова за божествен обред.

– Никак не се съмнявам, щом и вие сте тук, госпожо Винех — радостно отвърна Марта и госпожа V или тъй наречената госпожа Вещицата кимна, усмихна се и излезе.

Появата на Марта и на дирижиращия Вергил Винех сякаш омагьоса не само зрителите в залата, но и света. Когато концертът започна с песен за прекрасната Сицилия, цяла Италия се изправи на нозе и запя, после Индия вдигна молитвено ръце, Океания затанцува, Америка се отдаде на спомени, Бразилия прие своята песен като послание свише, Африка удари старообредни тамтами и възвести добри новини, в Русия зазвъняха всички камбани, в Скандинавия запалиха факли и огньове, Китай и Япония пуснаха книжни хвърчила в небето, край бреговете на океаните заплаваха гирлянди от цветя… и само Марта чувстваше, че около залата се сгъстява нещо недобро, тревожно и се сили да спре песните, да задави гласа й. Наистина, по едно време госпожа V се надигна, зарея поглед някъде високо, после бавно излезе, като че да посрещне първа съпруга си и Марта. А те приключваха концерта с отдавна забравена френска песен.

Неистови аплодисменти оглушиха Марта. Докато Винех целуваше ръката й, тя едва успя да му прошепне:

– Изведи ме по-бързо.

Зад сцената чакаха някакви хора с телеграми, с писмени заповеди и всички настояваха да се спре концертът. Бяха помели охраната на залата и опитваха да се доберат до телевизионната техника. Тогава се появи госпожа Винех, или госпожа V, или тъй наречената госпожа Вещицата, и ги попита кротко защо е този смут. И се разбра, че по време на концерта са се получили масови неспасяеми инфаркти, загинали са няколко държавни глави, известни учени, писатели, политици…

Госпожа Вещицата покри всички с усмивката си:

– А да се е случило някакво бедствие, катастрофа? Какво е състоянието на хората в болниците?

И се оказа, че по време на концерта не е извършено нито едно престъпление, нито една несполучлива операция, голяма част от болните се почувствали здрави, на останалите положението се е подобрило, никъде по света не е станала катастрофа, дори вулканите на Камчатка са се укротили, дори островите на Япония не са потреперили, сякаш заслушани и те в небесния глас на Марта.

– И защо шумите? — продължи Вещицата. — Трябва да се примирим с факта, че най-сетне и вампирите умират. Стига да бъдат лишени от ежеминутната си порция омраза, злоба, страх… — и тя зачете имената на починалите, като пошушваше от време на време: „Хм. Този е приемал хвалебствия, а другият е бил по-коварен — хранел се е с незаслужена любов. Тези двамата са акумулирали енергията на по-талантливите от тях…“.