Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 110

И тя собственоръчно среса косата му и пошепна зад ухото му някакви тайнствени думи, които били залог за сигурен успех.

И писателят Матев завоюва небивал успех. Телефоните зазвъняха още преди да свърши предаването. Марта се засмя гордо, нареди на дъщеря си да включи електронните секретари и да помоли централата да й осигури нова радиотелефонна връзка.

– Това пък защо ти е? — се удиви дъщеря й.

– За добри приятели — поясни Марта и се зае да обяснява на гардеробиерката си как би желала да изглежда утре вечер.

Но добрите приятели много попречиха на гардеробиерката.

От разтревожения глас на професор Беля бликаше възмущение:

– Скъпа Марта, това ще бъде изумително, както повечето от начинанията ти. Но защо действаш винаги сама? Не разчиташ ли на моята помощ? Животните също мислят и ако бих могъл да ги подготвя… но за това се иска време.

– И няма да ти стигнат цели трийсет и три часа? — с укор произнесе Марта. — Достатъчно е частната ти радиостанция да съобщи на първата срещната в ефира гарга!…

– А ти отде знаеш — смутено преглътна доктор Беля. — Отде знаеш, че враните са единствените птици, които имат общопланетен език?

– Тъкмо! — зарадва се Марта. — Точно тях ще използваш за универсални преводачи. И не губи време да говориш с мен, щом можеш да влизаш в контакт с такива симпатични същества като гаргите.

– Ами насекомите, рибите, бозайниците?…

– Не се разсейвай! — строго заповяда Марта. — И не изпадай в паника. Имаш цели трийсет и три часа. Ще успееш да се свържеш дори с раците-отшелници — и тя победоносно погледна дъщеря си. — Видиш ли, маменце, татко ти днес свърши чудесна работа. За двадесет и четири часа ще настрои цялата Земя, а след още седем, тези, които спят, ще станат, работещите ще се постараят междувременно да мислят добро, който ме слуша…

– А тези, които ще се веселят? Или решават извънредно съсредоточено сложни задачи, или ще бъдат в смъртна опасност?

– Веселите и съсредоточените и без това не мислят зло. А смъртните опасности… те пък защо трябва да възникнат точно тогава?

Госпожица Мария Матева, или както всички я наричаха, малката Матева, въздъхна, уж съкрушена от лекомислието на майка си, и загрижено каза:

– Няма как, трябва да се помага — и заизкачва стълбата към покрива, където бяха разположени антените на нейната лаборатория, отдавна окачествени от майка й като „телове и клечки“.

– Няма ли да хапнеш с нас?

– Не. Уредете си обяд за двама в интимна обстановка.

Марта установи, че има известна доза нахалство в отговора на дъщеря й, но потуши недоволството си, защото предчувстваше, че следващите трийсет и два часа ще бъдат тежки. А за да не усети възлюбленият й съпруг тежестта им, тя го посрещна на вратата, готова за излизане, и го поведе към „пътуване в неизвестността“ — така Марта наричаше излетите всред дивата природа.

Съпрузите Матеви се появиха в концертната зала час преди началото. Марта се затвори в гримьорната си и обяви, че не желае да бъде обезпокоявана. Но едно от високите кресла се извърна, на него седеше полуизлегната жена, сякаш сътворена от сребро и слонова кост.