Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 114
Величка Настрадинова
– Коя идея? — не се стърпя Марта.
– Тази, че ако периодично Земята бива обгърната от облак от добри мисли, иначе казано, от положителна енергия, то би могло в даден момент да се получи трайно енергийно поле, което би съдействало не само за подобрението на отношенията между хората — главна спънка за преуспяването на човечеството, но и би подпомогнало всичко, което носи в себе си живот. Известно ви е, че семена, облъчени с топлината на човешката ръка, покълнват по-бързо, израстват по-здрави и едри. А колко по-силна е мисълта, облечената в доспехите на думите мисъл, въоръжената с бляскавото оръжие на музиката мисъл, прикритата под шарката на багрите мисъл, препускащата върху бойната колесница на науката мисъл…
– А как ще ги заставите да мислят заедно, да мислят добро? — се осмели да я прекъсне Борис.
– Това е трудното — призна госпожа Вещицата.
– Какво пък толкова? — възрази Марта. — Аз ще ги помоля. И както се е изразил в едно от произведенията си моят мил съпруг, ще им напомня, че е време да станем богове и да засеем с разум звездите — и устните й сякаш зарониха роса:
„Новият свят, в който ще живеем, ще бъде по-прекрасен от Страната на изобилието. Когато станат богове, тези хора ще заповядат на Океана: «Върни това, което погълна!». И Океанът ще се усмихне сговорчиво, и рибите ще изнесат върху люспите си образите на потъналите градове. Заоблени вълни ще шепнат забравена реч. Руси пуми ще дойдат да ближат отстъпчивостта на Океана, за да се упоят и забравят дъха на кръвта. Отраженията на кораби със зелени криле ще бъдат претоварени от златен прах, бисери, скъпоценни пера, мед, пипер, листа от чипилин, плодове на тамаринд, айоте и папайо, кожи, звънтящи глинени съдове, маски, бяла царевица, облекла, тютюн, викове на продавачи и шипове на виолетови звезди… Ще се разнесе мирис на смола и див анасон, крясък на папагали и оранжеви чапли… Оградите пред дворците на Слънцето ще се разсипят в сияещи зърна… и хората, които стават богове, ще запалят светилниците си с фитили от косите на Слънцето, за да разнесат блясъка на Разума, Смелостта и Любовта из ленивия мрак на Небето. Защото в Свещените книги е писано: «Аз рекох: богове сте». И не може да се наруши Писанието.“
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5528
Издание:
Величка Настрадинова. За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството
Роман, български
Автор: Величка Настрадинова
Редактор: Катерина Обретенова
Коректори: Илка Чечова, Калин Ненов
Предговор: Веселина Василева
Художници: Милена Йоич, Васил Иванов
Оформление на кориците: Елка Парушева, Вяра Крушкова, Атанас П. Славов
Електронно оформление: Александър Василев, Калин Ненов
Първо електронно издание: фондация „Човешката библиотека“, 2013
(без ISBN)
