Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 109

– Нещо повече за юнака? — усмихнат рече Матев.

– Разбира се, после него го избрали за крал, защото покойният нямал потомство. Но важно е друго — от убития змей потекла кървава огнена река и плъзнала да гори всичко по пътя си, все по-широка и дълбока, понеже в нея се вливала хорската злоба, себелюбието, бездушието — това кралство не било пълно с ангели и жителите му, като виждали чуждото нещастие, си казвали: „Не ме интересува“ и дори: „Пада им се, нека пострадат“. И реката се разливала, и търсела път към океана. И тогава на двата й бряга застанали Нинон и Симон.

Те, след като обходили кралството, дълго се търсили, а ето — сега били разделени от огън и кръв. Но бабичката и деденцето, без да се поколебаят, нагазили пламтящата река, устремени един към друг. И огънят стихнал пред тяхната любов, и кръвта се оттекла, и реката поела към океана бистра и животворна. А старците, прегърнати, мокри и щастливи, тръгнали към дома си, като не пропуснали да кажат: „Добре, Нинон, добре, Симон“.

Писателят Матев се замисли, мълчаливо отпи от чашата с коняк и загледа жена си в очите:

– Ти, мила ми Мартичке, никога не разправяш приказки случайно. Какво си наумила?

– Нищо — невинно вдигна рамене Марта. — Аз си имам работа. Утре вечер всички телевизии по света ще предават на живо концерт по композицията на Вергил Винех „Гласовете на Земята“. Много добре става. Винех е събрал в този опус песни от цял свят. Обработил ги е по фантастичен начин, съчетал ги е със съпровод на електронни инструменти и… това ще бъде концертът на годината, ще видиш.

– А днес аз ще говоря по телевизията с младежта на планетата, разбира се, и с възрастните, децата и старците, които биха желали да ме слушат. Предаването ще се мултиплицира.

– Какво ще им кажеш, драгий ми господине?

– Това, което ти би желала да чуеш — ще ги помоля по време на твоя концерт всички те да отправят най-хубави мисли не само към хората, които обичат, но и към тези, които ненавиждат, към които изпитват страх, недоверие, омраза… Нека по времето, когато ти пееш, цялата Земя бъде обгърната в облак от добри мисли…

– А дали ще те послушат?

– Че да не би дядо Симон да е бил по-красноречив от мен?

– А онези, които няма да чуят красноречието ти?

– Ще помоля всички, които са ме гледали, да убедят близките си, познатите, да разпространят молбата ми чрез пресата и по радиото.

– Чудесно, Матьо. Ето ти една въздушна целувка, залепи я на носа и стани да се приготвиш. Искам да се появиш на екрана блестящ и покоряващ.