Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 187

Нещата щяха да са много по-лесни, ако можеха да се движат под закрилата на шогуна, но можеше ли да му се вярва? Какво знаеше той за нещата, които ставаха? Щеше ли например да се поддаде на заплахата за масиран въздушен удар, ако не върне безопасно Кадилак и Клиъруотър? Мъжът в черно беше хитър и можеше да използва позицията си като посредник, за да спечели точки за себе си.

Интересен проблем. По-интересен и от наученото от Кадилак за майсторите на желязо.

— Кажи ми — рече Стив, — откъде знаеш всичко това.

— От онова, което казват.

Стив го погледна озадачено.

— Да не искаш да ми кажеш, че разбираш езика им? Как го научи?

— По същия начин, по който се научих да строя самолети.

— Невероятно. Можеш да говориш японски?

— Да. И само между нас двамата — мога също да чета и да пиша. — Кадилак се огледа, след това каза нещо на непонятен за Стив език.

Стив не разбра нито дума, но езикът му звучеше като японски. Той поклати глава учудено.

— Защо не ми каза за това?

— Не си ме питал. Но никому нито дума. На чужденците е забранено да говорят японски. Ако разберат, ще ме убият.

— Не се тревожи, на никого няма да кажа.

— Добре. Хайде, да се прибираме.

— Ами моделите?

— Твоите приятели събират останките. Ние с теб имаме да отпразнуваме друго.

„Наистина имаме“ — помисли Стив. Трудно му беше да сдържа вълнението си. Кристофър! Това може би беше последната брънка, която търсеше. Защото отдавна се опитваше да намери начин да заобиколи проблема с документите. Беше открил също и едно малко затруднение, за което Сайд-Уиндър беше пропуснал да спомене: на робите не се разрешаваше да имат пари. Единственият динк, който можеше да им набави билети, беше пратеникът, но Стив нямаше намерение да разкрие планираното бягство на никого. А сега пратеникът нямаше да е необходим. Стив си представи как ще станат нещата. Да… беше блестящо. Кадилак можеше да свърши всичко.

Кадилак седна пред малката масичка, извади запушалката от поредната бутилка саке, наля чашите до синята черта, нарисувана около ръба, и вдигна тост.

— За смелия мют и летящия му кон.

— Много смешно — сви устни Стив, вдигна чашата си и отпи глътка. — Следващия път искам нещо с истински крила. Иначе ще трябва да си намериш друг помощник.

— Ще го имаш — каза Кадилак и замислено погледна чашата си, сякаш се чудеше защо е празна. — Виж, знам, че пое огромен риск, но стана чудесно. Сега разбирам как работят умовете на тези хора. Когато видяха, че моделът се вдигна, те наистина се зарадваха.

— И аз се радвам да го чуя. Направо е утешително.

— Да. За момент си помислих, че ще се преобърне, но… — Кадилак допълни чашата на Стив и отново наля своята.

Стив се зачуди защо просто не пие от бутилката.

— И този път ти се размина. Ти си най-големият късметлия на света. Наздраве.

Прозвуча повече като укор, отколкото като комплимент.

— Не губи надежда — каза Стив. — Още няколко такива случаи и късметът може да ми изневери. — Той глътна още малко саке. Беше се овладял, когато излезе на брега, но вътрешно трепереше целият. Сакето го успокои почти моментално. Човек можеше даже да започне да го харесва. Той остави чашата си на масата. — И така… какво следва?