Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 185

Поканените високопоставени майстори на желязо и пъстрата неофициална тълпа наблюдатели не знаеха, че със съгласието на Шигамицу от другата страна на полето тайно е построена ниска, покрита с трева площадка. Разположена близко до стената, тя не се виждаше от мястото, където стояха Тоширо и другите майстори на желязо. Стив натисна левия рул да насочи ускоряващата се талига към площадката. Държеше лоста напред, за да притиска колелата плътно към земята, после го дръпна силно назад и излетя във въздуха. Не го беше репетирал, но двамата с Кадилак се бяха съгласили, че е осъществимо. Само теоретично все пак.

Всички ахнаха от изненада. Моделът излетя като чапла от блато, извиси се поне двадесет стъпки над каменната стена и продължи да се издига.

Зад стената имаше блатиста земя, осеяна с туфи висока трева, а отвъд нея — голямо езерце, оградено с дървета. Когато Стив стигна над езерцето — на височина петдесет стъпки — изгоряха и последните две ракети. Моделът, чиито характеристики бяха само малко по-добри от тези на обикновена тухла, стръмно полетя надолу. Стив се наклони към опашката, за да намали скоростта на падане, после, когато самолетът се превъртя като пиян и продължи повече или по-малко със задницата напред, пое дълбоко дъх.

Майсторите на желязо избухнаха в силен смях при вида на избухналия над стената огромен фонтан. Възторгът на Тоширо беше помрачен от грижата за съдбата на избрания от него убиец, но дори и той се усмихна весело.

Самураят на Мин-Орота, който беше дошъл с отделение от десет души от Ба-сатана да присъства на демонстрацията, се обърна към пратеника и го потупа приятелски по рамото.

— Ха! Ако това дълго куче може да накара каруците да летят като пилета, значи с вас скоро ще имаме коне, които ще могат да летят като орли!

— За мен този ден не може да дойде достатъчно скоро — отговори Тоширо.

Джоди и Келсо — те хукнаха напред още щом Стив се отлепи от земята — първи прескочиха стената. Джоди, също като пратеника, беше сериозно разтревожена; Келсо тичаше повече от желание да е там, където ще се събират парчетата. Злопаметната му половина се надяваше да види самодоволната усмивка изтрита от лицето на Брикман след удара в стената; другата половина беше обхваната от разяждаща загриженост за колега планерист, извадил лош късмет. Но щастливият кучи син отново се беше отървал и сега излизаше на брега, покрит със зеленясала тиня. Счупеното крило на модела плуваше по средата на езерцето.

На брега посрещнаха Брикман с усмивки. По лицето му течеше кръв.

— Върви и измий тази мръсотия — каза Джоди. — И смърдиш на тиня.

Стив покорно се подчини и тя добави:

— Трябва да си луд да поемаш такъв риск. — Нито тя, нито Келсо знаеха за площадката.

— Не го поех доброволно. Принудиха ме.

— Но ти успя, по дяволите — изръмжа Келсо. — Тези самолети ще летят!

— Така изглежда… — Стив стисна ръката на Келсо, който му помогна да се изправи.