Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 184

Бум! Втората двойка ракети също се запали. Скоростта на талигата нарасна, тя подскочи, издигна се във въздуха. Дългите кучета пред работилниците се развикаха, последва стон, когато талигата падна и предното й ляво колело се откъсна. След миг бе само купчина отпадъци.

Тоширо и Риоши не обърнаха внимание на извиненията на коменданта на Херън Пул. Демонстрацията беше показала, че тяговата система работи. Изкараха втора талига, натоварена със същия модел — за увеличаване на теглото бяха прибавени няколко дялани камъка — и повториха опита. Този път талигата променяше рязко посоката си от една страна на друга, но остана на земята. Когато ракетите изгоряха, тя изтрополи по тревата и — за голямо удоволствие на наблюдаващите майстори на желязо — се разби в оградата в далечния край на полето.

— Това ли е всичко? — попита пратеникът.

Не беше. „Брикман“ имаше още един коз. Изкараха от работилниците третата талига — но на тази имаше човек. В допълнение на предишното крило и опашка сега отпред имаше триъгълна клетка, в която на плетен тръстиков стол седеше един мютски роб. Тоширо го погледна по-внимателно и видя, че това е неговият човек — дегизираният „мексиканец“.

Чрез Шигамицу „Брикман“ обясни, че посредством просто управляване от пътника с крака опашката може да се завърта наляво и надясно. Третият модел имаше само едно колело отпред и то можеше да се върти в същата посока като опашката, когато мютът натискаше лоста с краката си. Задният край на крилото също можеше да се завърта нагоре и надолу чрез вертикален лост, разположен между коленете на пътника. Отклоненият въздух трябваше да минава над крилото и да притиска талигата към земята.

Майсторите на желязо запалиха фитила и талигата тръгна. Тоширо наблюдаваше възбудено как пламнаха първите две ракети. Не искаше „мексиканецът“ да загине преждевременно при демонстрация на нещо, което вече беше показано, че работи. Имаше много по-важни задачи за него — като например да ликвидира генералния консул. Хората около него, които не знаеха за тайните му кроежи, наблюдаваха възбудено. Всички майстори на желязо бяха очаровани от естетиката на варварството. В мирно време тя се изразяваше в кръвожадните им спортове — от борба на петли до ловуване с копие и лък. За тях кулминационното убийство беше основна част на живота и сега те с нетърпение очакваха да видят как талигата и човекът в нея ще се самоунищожат в каменната стена.

Вторият чифт ракети се запали и талигата ускори хода си и гърбът на Стив се залепи за седалката. Първите статични изпитания не бяха създали впечатляваща тяга, но с добавките, които АМЕКСИКО го беше посъветвала да сложи към основната смес, ракетите развиваха наистина голяма тяга.

Каменната стена се приближаваше с нарастваща скорост. Времето за коронния номер наближаваше. Идеята не беше негова, но той беше длъжен да я изпълни, за да укрепи доверието на Кадилак. И това беше адски добре. Иначе най-напред щяха да ликвидират него.