Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 183

Тук нещата бяха различни. Маса-чуса и Ро-дирен бяха в известен смисъл враждебна територия и пратеникът беше посрещан публично със съответните пищни церемонии, но всъщност се водеше агент-провокатор. Затова трябваше да е безкрайно предпазлив да не компрометира себе си и с това шогуна. Да станеш от тревна маймуна дълго куче не беше толкова просто, колкото, изглежда, си мислеше Брикман. Само една личност можеше да осигури подправени документи — Йеясу, дворцовият шамбелан: единствената личност, към която Тоширо не смееше да се обърне. Положението беше достатъчно сложно, за да влиза в мрежата на този паяк.

Без да разбира, Накане То-Шиба неволно му беше спестил много време и затруднения и подписал и бе подпечатал гаранцията за собствената си смърт. Ако ракетната тяга се окажеше отговорът, тогава генералният консул щеше да е между първите майстори на желязо, които щяха да се издигнат във въздуха. Тоширо вече имаше писмото със заповедта и изгаряше от нетърпение да му го връчи.

След два дни Риоши — един от главните военни в семейството на Мин-Орота — беше извикан в резиденцията да придружи Тоширо до Херън Пул. Пратеникът не се притесняваше от посещението си — нали беше длъжностно лице. Ако решеше да не установи контакт, нямаше начин Брикман да го познае. Дори ако пътищата им се пресичаха, двамата нямаше да се изправят един срещу друг лице в лице; „мексиканецът“ щеше да е с нос, заровен в калта като всички други мютски роби, които работеха там. А и след като Брикман не знаеше и дума японски, нямаше да може да разбере кой е дори да чуе някой разговор.

Шигамицу, комендантът на Херън Пул, поздрави почтително Тоширо и Риоши и ги поведе покрай работилниците. В края на летателната площадка бяха трите опитни модела. Първият беше готов за изстрелване: петнадесетфутова секция с крило и лонжерон бе монтирана на дървени магарета да имитира самолета. Предната ос беше по-широка за по-голяма стабилност. Моделът щеше да се задвижи от четири ракети, поставени в занитени тръби от валцувана мед, наредени по двойки една над друга и свързани с къс фитил. Тоширо, Риоши и няколко души от Ба-сатана го инспектираха внимателно. Изобретателят, тъмнокосо дълго куче, коленичило покорно, нито за миг не вдигна очи, а после поиска разрешение да премине към изпитанията. Шигамицу предаде молбата му на пратеника и на Риоши с обичайната изискана вежливост, после, след като получи тяхното разрешение, ги покани да наблюдават изпитанията от безопасно разстояние. Тъмнокосото дълго куче допря до фитила запалена восъчна свещ, двама други роби хванаха модела и го избутаха напред. Първата двойка ракети се запали и от тръбите изригнаха дълги огнени езици. Талигата с модела се понесе по полето, зад нея се закълбиха два тъмновиолетови облака.