Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 174

За петнадесет минути в пощенската станция То-Шиба, който вече беше започнал да се чуди какво търси тук, видя и чу повече от достатъчно за приемането и предаването на частни и официални документи. Генералният консул не вярваше в необходимостта да си блъска главата да се запознава с процедурите, които трябваше да изпълнява неговият персонал.

Като благородник То-Шиба никога през живота си не се беше интересувал от проблемите на прането — той просто взимаше чисти дрехи, оставени му за обличане винаги, когато беше необходимо. Същото беше и с писмата: заповядваш да ги напишат, слагаш печат и те се доставят. Онова, което ставаше с тях при излизане от ръката на писаря и стигането до получателя, беше грижа на по-нискостоящи смъртни — като раболепните досадници, които сега се въртяха около него. То-Шиба, който лениво си вееше да намали лятната горещина, удари ветрилото в лявата си ръка и го затвори: сигнал за неговия личен адютант, че иска да напусне — незабавно. Самураят даде знак на началника на пощенската станция да замълчи, вдигна ръка и съобщи, че посещението е било много полезно. Господарят бил останал изключително доволен от бдителността и предаността на пощенските служители. И така нататък, и така нататък…

Началникът на пощенската станция и служителите бързо излязоха на верандата и се поклониха на То-Шиба, докато си тръгваше, с което му попречиха да види редицата на пощальоните. Но когато слезе по стълбите и тръгна към коня си, генералният консул усети, че нещо гложди ума му. Беше имал намерение да направи нещо… нещо свързано с посещението му в пощенската станция, но дори животът му да зависеше от това, той не можеше да си спомни какво е.

Умственото напрежение да направи нещо бързо нарасна и се превърна в пробождаща болка. То-Шиба поклати глава в усилие да си спомни, после яхна коня. Телохранителите последваха примера му и се наредиха около него.

Стив изгуби надежда.

То-Шиба дръпна юздите и обърна коня. Болката в главата му стана нетърпима и той вдигна ръка към челото си. Пред очите му се появи образът на мют със златна коса и той си спомни истинската причина за посещението си — и пробождащата болка малко намаля. С раздразнен вик той обърна коня и го пришпори към верандата.

Началникът на пощенската станция и старшите служители трепнаха смутени — каква ли беше причината за неочакваната промяна на настроението и посоката на генералния консул? Пощальоните, които се бяха изправили на колене, след като консулът си бе тръгнал, пак забиха глави в дъските. Конят на консула спря, почти докосвайки парапета.

То-Шиба — болката в главата му бързо затихваше — погледна редицата мюти, след това посочи с жезъла си Стив и извика на японски:

— Онази тревна маймуна там, третата от вратата! Да бъде освободен от пощенската служба! Веднага! Ясно ли е?

— Н-н-н-неговото поведение обиди ли с нещо благородния господар? — запелтечи разтреперан началникът на станцията. — Ако е така, аз л-л-лично ще се постарая да бъде ж-ж-жестоко наказан.