Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 172

Когато се върна в пощенската станция, попадна на трескави приготовления за инспекция на генералния консул. Стив се развълнува. Беше ли използвала Клиъруотър магията си… или всичко беше планирано отдавна? Щеше да знае със сигурност, когато То-Шиба минеше и му наредеше да отиде в Херън Пул.

Всички пощальони помагаха в чистенето, бърсането, търкането, стъргането и лъскането. Всяко петънце кал и боклук беше грижливо отстранено от двора на пощенската станция, дупките и коловозите от колите бяха запълнени, портата беше боядисана, знаците и емблемите бяха излъскани. Стените бяха почистени — дори покривите бяха измити, а в перачницата перачките мютки работиха цяла нощ, за да приготвят униформите и постелното бельо за спалнята на пощальоните.

На следващия ден, три часа преди идването на генералния консул, началникът на пощенската станция и старшите чиновници се появиха облечени в най-хубавите си дрехи и провериха всяка педя от станцията и другите сгради. Китайците и корейците, които съставяха средния и низшия ешелон на пощите, стояха като статуи на обичайните си работни места — само се покланяха дълбоко, когато джапите ги доближаваха.

Доволни, че всичко е както трябва, джапите заповядаха на чиновниците и пощальоните да се строят на двора. На мютските прислужнички готвачки и чистачки беше казано да останат вътре и да не се показват, докато не свърши всичко.

В посочения час началникът на пощата и неговите шестима старши чиновници застанаха на вратата. Останалият персонал стоеше зад тях в три редици. Неочаквано прозвучаха фанфари и Накане То-Шиба влезе в двора на кон, придружен от десетима самураи също на коне и взвод пеши войници. Висшият персонал се поклони дълбоко, низшият падна на колене и наведе глави, пощальоните заровиха носове в земята.

То-Шиба слезе от коня заедно с петима от самураите, след това пристъпи напред към началника на пощенската станция. Другите конници останаха на пост на седлата, докато командирът на взвода разположи пешаците из двора и извън портата. Животът на генералния консул не беше застрашен — поне доколкото беше известно, но всички висши държавни служители пътуваха с въоръжен ескорт независимо колко приятелски настроен беше местният феодал. Все пак, като се имаха предвид върлуващите банди ронини, човек никога не можеше да е сигурен.

След като се поклони изисквания брой пъти, началникът на пощенската станция поздрави То-Шиба по приетия възторжен начин, но думите му бяха насочени към самурая, който стоеше между тях. Тъй като То-Шиба беше високопоставен благородник и освен това свързан чрез брака си с шогуна, беше немислимо да наруши етикета и да му говори директно. Не се налагаше самураят да повтаря казаното — той беше просто проводник, по който високопоставеният и нископоставеният можеха да се обръщат един към друг. То-Шиба отговори небрежно по същия обиколен път и прие предложените закуски. Донесоха поднос със студени напитки и му го предложиха с безброй церемонии.