Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 171

Следващия ден работата на Стив го отведе на запад до едно място, известно като Спрингфийлд — сто и четирийсет мили в двете посоки, което означаваше, че ще трябва да прекара три нощи далеч от базата. На връщане той ускори темпото на влизане и излизане от О-сейса, така че когато стигна до Херън Пул, имаше аванс почти четиридесет и пет минути.

Отново извади късмет. Кадилак работеше в къщата и го видя през отворените паравани. Както и предния път, мютът го поздрави дружелюбно, но предпазливо. Стив реши да не проваля работата и да не споменава, че е видял Клиъруотър и е прекарал два часа в леглото й.

Кадилак го отведе до чертожната маса и известно време обсъждаха как най-добре да преработят съществуващия модел в двуместен. Разговорът им беше прекъснат, когато извикаха Кадилак да реши някакви проблеми в работилниците. Като обеща да се върне скоро, той остави Стив самичък в кабинета — каза му да си запълни времето, като подготви идеите си за преработката.

Стив го направи, но се възползва и от възможността да извади радионожа изпод подплатата на пощенската си торба. Провери паметта и намери кратко поздравително послание от Карлстром, потвърждаващо, че съобщението е получено.

Посланието съдържаше също предложение за помощ и смразяващия ред: „НЕ СЕ ТРЕВОЖИ ОТ ДЪЛГИЯ ПЕРИОД НА РАДИОМЪЛЧАНИЕ; СЕСТРА ТИ НИ ПОЗВОЛЯВА ДА ПОДДЪРЖАМЕ ВРЪЗКА С ТЕБ; МАЙК X-РЕЙ УАН“. Позивната на Карлстром. Това беше напомняне, че животът на Роз и на неговите родители-настойници все още виси на косъм. И ако сестра му все още четеше ума му в моменти на стрес и силни емоции, както го беше правила по-рано, това означаваше, че Първото семейство го следи непрекъснато.

Стив бързо написа друго съобщение — искаше някои основни данни и необходимите му научни формули, — избра автоматично предаване и скри ножа под една от дъските на пода. Това беше постъпка, основана на твърдата увереност, че скоро ще работи заедно със своя съперник, а също и предпазна мярка. Данните нямаше да му послужат за нищо, ако не го правеха в Херън Пул, и сега, когато беше установил контакт, нямаше смисъл да рискува главата си, като държи ножа у себе си. АМЕКСИКО знаеше къде е и ако искаха да знаят какво се кани да прави, беше достатъчно да попитат Роз.

Но колко им беше казала тя? Мисълта, че Първото семейство я е използвало, за да достигне до ума му, го караше да се чувства като попаднало в капан животно. Прокле се за глупостта си, че не бе използвал същата си способност. Но беше още по-лошо — той съзнателно я беше потискал. Способността да се „свързват“ беше част от тяхната уникална еднаквост. Но той се беше постарал да израсне отделно от Роз, беше се опитал да изгради стена между тях, зад която да може тайно да планира и да прави схеми. Единственото, което беше успял да постигне, беше да изгради килия, от която умът му не можеше да излезе, докато нейният все още успяваше да се промушва през пречките. „Браво, Брикман.“ Трябваше да се поучи от това, че се беше нашарил като мют, докато Кадилак и Клиъруотър се представяха за трекери. Това показваше, че в крайния анализ не цветът на кожата е важен, а личността под кожата.