Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 169
Патрик Тили
— Знаеш, че ще направя всичко, което поискаш.
— Знам. Но това е все още много далеч. Никой от нас няма да може да отиде никъде, ако аз не проникна в Херън Пул и не започна работа. И това ни изправя пред друг проблем. Динките търсят из Ни-Исан трекери, които умеят да летят… а аз съм нашарен като мют.
— Отива ти.
— Не ме разбирай погрешно. Нямам нищо против това. Ти трябва да го разбереш по-добре от всеки друг. Аз донесох сапунени листа, но човекът в черно ги взе и изглежда, няма намерение да ми ги върне. Ти имаш ли?
— Малко… но не достатъчно да изчистиш цялото си тяло.
Стив изруга под нос.
— Няма значение… ще ми ги дадеш ли?
— Сега ли ги искаш?
— Не, по-късно. Мислех си, щом можеш да внушаваш на То-Шиба, може би ще можеш да го накараш да ме премести в Херън Пул.
— Като какъв… като трекер?
— Не, това е доста рисковано. Нямам документ за самоличност. Те ме хванаха дегизиран като мют, затова трябва да остана такъв, докато не видя как ще потръгнат нещата. След това може би ще се променя.
— Тогава какво да му внуша да направи?
— Внуши му да нареди да се направи проверка на пощенската станция и на всички, които работят там — включително пощальоните. Искам да ме извади и да ме прехвърли към домакинския персонал на Кадилак. Няма значение на каква работа.
— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
Стив тихо се засмя.
— Не се тревожи. След три месеца, прекарани на нива А до колене в канални мръсотии, мога да се справя с всичко, с което ме натовари Кадилак. Малко унижение никога не е навредило никому… а възможността да ми заповядва ще го направи щастлив. — Той я хвана за раменете. — Знам, че това изисква много, но… можеш ли да го направиш заради мен?
— Мога да опитам. — Тя се пресегна и сключи ръце зад врата му.
— Е, това е много по-добро от другите идеи, които се въртяха в главата ти.
— Колко пъти трябва да ти казвам? Той не означава
— А какво ще кажеш за Кадилак?
— Ние израснахме заедно… като брат и сестра. Споделяхме радостите, помагахме си в битките. Никога няма да мога да скъсам връзките, които ни свързват. Но той се нуждае от моята сила, не от любовта ми.
Стив не издържа на дърпането и легна до нея.
— Толкова много неща имам да ти кажа…
— Шшштт… — Клиъруотър изтегли завивката над двамата. — Допирът на кожата ти до моята ми казва всичко, което трябва да знам. Прегърни ме, облачни воине, толкова малко време ни остава…
— Но има неща, които трябва да обясня…
Клиъруотър запуши устните му с целувка.
— Нека се махнем от света, любов моя — прошепна тя. — Ние сме като две листа през сезона на Жълтеенето, отнесени от западния вятър. Нашите животи са били оформени много преди изливането на духовете ни в утробите на нашите майки. Колелото се върти. Пътят е начертан. И ние трябва да вървим по него, където и да ни отвежда…
Тялото й се сля с неговото.
