Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 166

Много поучителна среща, но Стив нямаше намерение да се навърта наоколо, докато мъжът в черно подхранва претенциозното си его и трупа допълнителни точки. Времето течеше. Корабът на Сайд-Уиндър нямаше вечно да има курсове по река Хъдсън, а пътуването до Бу-фаро имаше решаваща роля в плана за бягство. Ако мъжът в черно не желаеше или не можеше да придвижи нещата достатъчно бързо, Стивън Рузвелт Брикман трябваше да го направи самичък.

Глава 12

Когато Клиъруотър се събуди и видя Стив коленичил до възглавницата й, нито се изненада, нито се изплаши. Подсъзнанието й, което вече беше регистрирало присъствието му, внесе неговия образ в последните секунди на съня й и й помогна да се слее естествено с действителността. Въпреки страховете, които беше изразила в лагера на ронините, умът и тялото й копнееха да се слеят с неговите… и сега, най-после, той беше тук. Стив се беше избърсал до сухо, преди да влезе в къщата на езерото, за да не оставя стъпки, но кожата му все още беше влажна и хладна. Клиъруотър бавно прекара пръсти по ръцете и раменете му, след това го прегърна и долепи устни до неговите.

При допира на устните й и топлината на прегръдката й споменът за единствената нощ, прекарана заедно, нахлу като порой. Желанието да притежава тялото и душата й и неизразимите чувства, възникнали от нейната близост, заляха сетивата му, прогониха всички мисли за собствената му безопасност.

Клиъруотър също, изглежда, беше забравила за смъртната опасност, на която се излагаше, защото повдигна края на копринената завивка и с жест го покани да се пъхне под нея.

Стив беше силно изкушен, но успя да се овладее. Не беше преплувал езерото, за да се отдаде на прегръдките й. Хвана ръката й и внимателно върна завивката на мястото й, за да има сигурна бариера, отделяща голото й тяло от него. Знаеше така сигурно, както Първото семейство знаеше, че е родено да управлява, че щом докосне бедрата й, ще забрави всичко, включително името, ранга и номера си.

— Трябва да поговорим.

— По-късно…

— Не, сега! — Стив хвана ръцете й, за да не му пречат да се съсредоточи, и изсъска: — Недей!

Клиъруотър легна, съгласна да милва лицето му и от време на време да гали косата му.

Последната ръка, която се беше плъзнала под кръста му, беше на Роз в Сантана Дийп миналата година. Бяха легнали, след като бяха пушили лоша трева, така че той не беше сигурен докъде бяха стигнали, но все още изпитваше угризения. Роз знаеше за Клиъруотър преди той да й бе казал и Стив имаше лошото чувство, че и в този момент част от нейния ум е в неговия. „Прости ми, сестричке. Така трябва…“

Стив набързо разказа на Клиъруотър всичко, което се беше случило след последната им среща, като завърши с пиенето на саке с Кадилак.

Само че не разказа съвсем всичко. Не каза за случайните си срещи със Сайд-Уиндър на доковете на Ари-бани и с Джоди Казан в нивата край Херън Пул, премълча и за последната си среща с човека на шогуна. Още беше рано за това.