Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 164

Да… всичко се уреждаше. Но нямаше смисъл да пресилва нещата.

— За мен такава задача е чест, но за човек в моето положение ще е трудно да се доближи до самурай, който, доколкото мога да съдя, е високопоставен държавен служител.

— Не се тревожи. Когато дойде време, ще получиш всякаква помощ, от която се нуждаеш.

Думите бяха подходящи, но не звучаха утешително. Стив изпитваше болезнена нужда да се изправи, но реши, че ще е неразумно. По-добре беше да продължи да говори с лице до тревата.

— Колко скоро искате да стане това?

Последва многозначителна пауза.

— Инструкциите, които получих, са съвсем конкретни. Генералният консул трябва да бъде взет на летящ кон. Когато се издигне на най-голямата възможна височина, трябва да падне от небето. Тялото му трябва да бъде размазано и изпотрошено като на бездомен мелез, смазан под колелата на минаваща кола. Такава смърт е избрана за него. Не друга. Ясно ли е?

— Да, господарю. — Самоубийствена задача, но не беше време да губи самообладание. — Да се изхвърли през борда е лесна работа. Проблем ще е да го накарам да се качи. Първо, трябва да бъда прехвърлен в Херън Пул. След като отида там, ще мога да сглобя двигателна система. Знам, че мога. А след като преодолеем това препятствие, няма да е много трудно да убедя Кадилак да ме включи в първия изпитателен полет. Така ще имам достъп до самолет. И тук става трудно. Според Кадилак Херън Пул е собственост на местния владетел…

— Кио Мин-Орота.

— Да. Кадилак е формално ръководител на проекта, но той е просто наемна ръка като всички останали. Фактически хората на Мин-Орота ще ръководят всичко. Не е необходимо да ви казвам каква е обстановката, вие сте част от нея. Щом аз не мога да ви погледна в очите, те няма да ми разрешат дори да дишам същия въздух като генералния консул. Но, добре… нека за момент допуснем, че ми разрешат… как ще го убедя да направи едно такова летене за удоволствие?

— Не се тревожи за това. Когато ти си готов да летиш, той ще е там.

Отговорът на самурая потвърди подозрението на Стив относно това кой е в дъното на всичко. Имаше само една личност с достатъчно власт да нареди на един генерален консул да лети със самолет с чужденец на лостовете за управление. Шогунът.

„Внимавай, Стив — каза си той. — Ти си отново в играта, но това не е като печелене на точки в играта «Убий мют» за чаша корнголд. Мизата тук е висока и играчите са големи клечки. Хора, които ядат такива като теб на закуска…“

Фактът, че мъжът в черно говореше открито за връзката между Клиъруотър и генералния консул, беше доказателство, че не може да му се вярва. „Обещанията, дадени на мюти, не важат.“ Не беше ли казал така Карлстром? Този тук сто на сто смяташе същото за трекерите. Да, ако Стив имаше намерение да се върне у дома цял, щеше да има нужда от повече помощ, отколкото можеха да му дадат Джоди или Келсо. Трябваше да си осигури помощта на голяма клечка. И такава имаше — и гореше от желание да помогне.