Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 163

— По-високо!

Стив вдигна главата си един пръст, прочисти гърлото си и продължи с останалата част на историята — завърши с предложението да помогне на Кадилак да направят подходящ двигател за летящите коне.

— И какво каза той?

— Каза, че ще си помисли.

— Някакви лоши чувства към вашата, хм… предишна среща?

— Никакви. Беше му много приятно да ме види. Особено сега, когато е на този пост.

— Познато ми е това чувство — каза Тоширо.

Стив гледаше как обутите в броня крака описаха полукръг от лявото до дясното му рамо и обратно, всяка бавна стъпка бе предшествана от острия връх на дългия меч.

— „Интересите“, които представлявам, ми дават право да те включа в операцията. Сега ти си свободен да изпълниш саботьорската си мисия. Но най-напред, преди да провалиш проекта „Херън Пул“, трябва да помогнеш той да успее.

— С радост, господарю.

— Да… знаех, че това може да ти хареса. Сигурен ли си, че можеш да направиш този апарат да работи както трябва?

— Ако застана зад тезгяха, за един месец ще направя кон, който да лети с пара.

— Добре. Това е много важно. Всъщност животът ти може да зависи от това.

„Естествено“ — помисли Стив.

— Мога ли да попитам дали вашето първоначално… „обещание“ все още е в сила?

— Какво беше то?

— Свободно излизане от страната с Кадилак и мютката, която дойде с него… Клиъруотър.

— Уреждането на това може да е трудно.

— Аз ще се погрижа за всичко — каза Стив. — Единственото, което искам от вас, е да осигурите онзи, чийто „интереси“ твърдите, че представяте, да не попречи на излизането.

Нахалството на дългото куче продължаваше да учудва и ядосва Тоширо, но сега той беше овладял напълно убийствения импулс веднага да свърши с него. Беше много обидно да се отнася към Брикман като към равен, но така му беше заповядано. За момент беше принуден да преглътне гордостта си. Ако този самозван „мексиканец“ успееше да направи онова, което се искаше от него, то щеше да унижи и обърка враговете на шогуна и да му разчисти пътя до онова, което желаеше най-много.

— Добре, имаш думата ми. Има обаче един друг въпрос, на който трябва да обърнеш внимание. Искаме да уредиш смъртта на Накане То-Шиба, генералния консул на този район. Той случайно е… пазач на втората личност, която искаш да изведеш.

„За мен това също ще е удоволствие — помисли си Стив. — Но ако ме питаш, това не е случайно.“ Трябваше да внимава с този човек.

— Ако се заемеш да го премахнеш, аз ще се погрижа жената да бъде докарана при теб ненаранена. Съгласен ли си?

Стив гледаше лакираните нокти на краката на самурая и преценяваше предложението. Да се поиска от някой със статус на роб да убие високопоставен майстор на желязо беше необичайно. Освен че загатваше за по-нататъшни неизвестни му интриги, това, изглежда, показваше, че мъжът в черно и „интересите“, които представляваше, са повярвали в неговата история и са готови да го приемат на сериозно. Той беше отново в играта и тъй като го бяха помолили да свърши някаква тяхна мръсна работа, беше постигнал дори известно предимство. Като към това се прибавеше и задачата за помагане, а след това за разрушаване на проекта в Херън Пул, това означаваше, че той има пространство за маневра и необходимото време да приведе в изпълнение собствените си планове.