Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 161

Звук, който неговите слугини очевидно познаваха добре — и очакваха. Един параван се плъзна настрани и четири малки джинки, облечени в разноцветни дрехи, заситниха с обутите си в бели чорапи крачета. Поклониха се почтително на Стив, след това хванаха Кадилак за ръцете и краката и изнесоха безчувственото му тяло от стаята.

Стив изсипа купичката си обратно в шишето, метна на рамо торбата с пощата и излезе на пътя. Беше странна среща, като леко деформиран от огледало образ на самия него. Но при условие че Кадилак не забравеше всичко, когато се събуди, Брикман, С. Р. може би щеше да има шанс. И тогава с много ласкателство и усилена работа скоро щеше да стане ключов член на екипа.

Чудеше се какво ли минава през ума на Джоди Казан. Тя беше обещала да не казва нищо на Келсо за истинската причина, поради която той е тук, и Стив беше деветдесет и девет процента сигурен, че може да разчита на нея. Усещаше, че е докоснал чувствителна струна, когато й каза, че дълбоко в себе си тя все още е истински планерист. Оставаше да се спечели Келсо, а това не беше невъзможно. Просто трябваше да му се разкаже подходяща история. Сега Стив се нуждаеше единствено от благословията на мъжа в черно и скъпоценната връзка розови листа.

И от Клиъруотър. Трябваше да я види. Първият му маршрут от новата му база беше покрай брега на езерото с острова, където я държаха. В лагера на ронините той бе обещал да я посети. Въпреки нейните молби да не рискува живота си в такава безразсъдна авантюра, това беше обещание, което имаше намерение да изпълни.

Тичането премахна замайването от сакето и Стив увеличи темпото. Да… Общо взето работата за деня не бе лоша.

След няколко дни Стив отново отиваше на юг покрай западния бряг на езерото с двата острова. Преди Холокоста то беше известно като Садбъри. Езерото, дълго около три и половина мили и в най-широката си част половин миля, лежеше по оста север-юг. Виещата се брегова линия имаше формата на ботуш с висок ток, тесен в глезена. Клиъруотър беше на по-големия остров, близко до източната страна, където имаше малък вълнолом. Вторият остров лежеше точно над тънкия глезен, където насрещните брегове се вдаваха навътре на около триста метра.

Стив прокле късмета си да е толкова близко и въпреки това толкова далеч от Клиъруотър. Нямаше никакви опасения относно плуването, но беше лудост да се опита да преплува посред бял ден. Освен това трябваше да държи сметка и за сегашната си работа. Ако я изгубеше поради закъснение с предаването на пратките, можеше да провали шансовете си да отиде в Херън Пул. Той избълва цяла поредица ругатни и затича по една пътека, която водеше за Уанасака, първото от няколкото места по пътя за Нио-поро, където трябваше да предаде пощата.

Близо до глезена на езерото пътеката се отклоняваше от брега и се изкачваше през хълм с високи борове. Утринното слънце хвърляше полегати лъчи светлина и сенки и превръщаше червената трева в огнени локви. Прах и цветен прашец, хванати от златните лъчи, се носеха във въздуха като новородени светулки, запленени от красотата на света.