Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 143

— При условие че кацнете на същото поле.

— Тук си права — призна Симънс. — Ако имаш някои умни идеи, не се притеснявай да ги споделиш. Брикман винаги е готов да приеме предложения. А като планеристи вие знаете по тези въпроси много повече от нас.

— Да…

— Каква е връзката ви?

— С Брикман? О… бяхме на един и същи ешелон — „Луизианската дама“. Аз бях командир на авиационното звено. Преминахме през различни трудности… после ме свалиха. От онова, което ми каза при срещата ни, той бил свален на следващия ден. Но той умее да оцелява. И е умен. Не пропуска нищо.

— Това го знаем всички.

Джоди гледаше как изпитваният планер се носи грациозно в свечеряващото се небе.

— Изненадана съм, че не е научил никой от вас да лети.

Симънс се засмя.

— Шегуваш ли се? Не можеш да ме накараш да летя на такова нещо. Доста време ми трябваше да свикна да стоя тук на земята съвсем сам, без да треперя.

Планерът, сега вдясно от тях, зави на юг отвъд пътя, после се отправи назад към полето. Брикман наклони дясното крило и направи същия стръмен заход, който бяха наблюдавали първия път. Изглеждаше, сякаш ще се плъзне право в работилниците, но когато слезе на около петдесет фута, продължи хоризонтално и прелетя над главите им.

Келсо бе излязъл да види кацането. Стоеше до тях със скръстени ръце и се полюшваше на пети, без да им обръща внимание. Симънс го погледна, после отправи въпросителен поглед зад гърба му към Джоди. Тя само вдигна вежди и рамене.

Планерът се плъзна и спря на около сто и петдесет фута от тях, след това, когато наземният екип откара една талига при него, леко се наклони на десния си плаз. От кабината излезе човек, облечен в бял гащеризон, и застана с ръце на кръста, докато вдигнаха планера на талигата, после тръгна подир шестимата мъже, които го подкараха към работилниците.

— Това всичко ли е за днес? — попита Келсо. — Или трябва да запалим фенери? — В гласа му нямаше никаква злоба.

— Това е всичко. Нощни полети няма да има до следващата седмица.

Келсо не схвана шегата.

— Добре. Няма ли да ни представиш?

— Мислех, че вече се познавате.

— Така е. Но тъй като той не ни очаква, може би е по-добре да помогнеш да се преодолеят първите трудности. Не искам да си създаде неправилна представа.

Симънс погледна Джоди.

— Винаги ли е толкова наежен?

— Само когато се чувства засегнат.

Групата, която возеше планера, дойде по-близко. Брикман вървеше до опашната плоскост, лицето му отчасти бе закрито от дясното крило. Носеше на челото бяла превръзка с кафяв мотив на цветето на Мин-Орота и изглеждаше доста по-слаб от последния път, когато Джоди го беше видяла. Късо подстриганата му коса също изглеждаше по-тъмна.

Симънс тръгна към планера. Джоди и Келсо изчакаха малко, после го последваха.

— Стив! Дойдоха нови хора.

В отговор облечената в бяло фигура махна с ръка, след това даде знак на наземния екипаж да откара планера в работилницата. Пречещото крило се махна и позволи на Джоди и Келсо да видят възпитаника на училището. Наистина беше по-слаб. И косата му беше не просто по-тъмна — беше черна.