Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 145

— Непрекъснато — съгласи се „Брикман“. — Няма значение. Ще имаме достатъчно време да се опознаем. Добре дошли. — Той се ръкува с двамата. — Рей Симънс ще ви въведе в нещата. Тук сме събрали добър екип, но сега, когато дойдохте и вие, работата ще тръгне по-бързо. — Той приключи с отдаване на чест и си тръгна. Всичко беше минало много по-добре, отколкото беше очаквал. Не беше измамил никого от тях, но и те бяха достатъчно схватливи, за да не създадат усложнения.

Симънс погледна Келсо.

— Е, радвам се, че това свърши. Какво ще кажете… да обърнем нова страница, а?

Келсо прие предложената възможност.

— Разбира се. Някакви проблеми?

— Никакви. Ще се видим по-късно… става ли? — После се обърна и забърза подир „Брикман“.

Джоди и Келсо ги изгледаха как изчезнаха зад работилницата, после се спогледаха. Джоди първа си възвърна дар слово.

— Ох…

— Точно така — каза Келсо. — Какво, по дяволите, става тук?

Точно същия въпрос — изразен по-елегантно и на японски — беше поставен със същата настойчивост от генералния консул Накане То-Шиба, Мин-Орота и, с помощта на крилатия флот от пощенски гълъби, от Хиро Яма-Шита. Но те също бяха принудени да се задоволят само с умозрителни заключения от малкото налични факти.

Генералният консул, разтревожен от докладите, че пътният конвой на два пъти се беше забавил, преди да пристигне във Фири, поиска двете прислужници да обяснят какво точно се е случило. Су-шан и Нан-кхе, които живееха с ужаса от този очакван момент, разказаха с пронизителен фалцет своята част от историята, като размахваха ръце и цвърчаха като обхванати от паника канарчета.

Разказът сякаш пробождаше главата му с дълги игли, но То-Шиба го понесе стоически. След това потърси Клиъруотър, чието блестящо присъствие отново украсяваше спалнята в къщата на езерото. Изкъпана и облечена в свежо фино светло кимоно с рисунки на цветя и покрити с лятна роса треви, тя беше поканена да успокои разтревожения дух на своя господар чрез възстановяване на познанството си с неговата машина за удоволствие. Чак след като на седмиците задържана страст беше сложен край и той лежеше по гръб с приятното болезнено чувство, че топките му горят като на жар, генералният консул попита за нейната версия на събитието.

Призована да си спомни всеки момент от пленничеството си, Клиъруотър призна, че е била без маска и подложена на физическо оглеждане, но се закле в живота си, че ронините не са й задавали никакви въпроси и че тя не е дала никаква информация. Не каза нищо за среднощната си среща в пощенската станция с Нобуро, Стив и пратеника Тоширо Хазе-Гава. Ако беше казала за това, щеше да изложи облачния воин на смъртна опасност. Но тази тема не беше засегната. Въпросите на Накане То-Шиба бяха основани на казаното му от прислужничките — а през това време те бяха спали.

По време на редовното си официално посещение на двореца на Мин-Орота в Ба-сатана генералният консул описа подробности от отвличането и изрази мнението, че това е начинание с лоша съдба, основано на погрешно разузнаване. Загрижен да даде най-добрия външен вид на нещата, То-Шиба избра най-простото и най-очевидно обяснение: група ронини, узнали за наличието в конвоя на затворена покрита носилка, бяха отвлекли лицето в нея с надежда да получат богат откуп; после, когато открили, че маската скрива нищо не струващо дълго куче, бързо оставили и нея, и двете прислужници на пътя.