Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 141

— Виж — каза Джоди, — искам просто да ти кажа, че Дейв е свестен… разбираш какво искам да кажа. Виждам, че нещата тук са малко необичайни, но истината е, хм… никой от нас двамата не очакваше да се натъкнем отново на Брикман толкова скоро. — Джоди разтърси глава в изненада. — Не зная как го прави този човек, но явно се справя. — Тя тръгна в крак със Симънс. — Сигурен ли си, че това е Стив Брикман?

— Поне той казва, че е. Не разбирам защо ще лъже за такова нещо, но какво значение има? Той командва и изглежда, знае какво прави. Май само вие имате проблем.

Симънс я поведе по една алея между две дълги едноетажни постройки. На лицевите страни през еднакви разстояния имаше плъзгащи се врати — всичките бяха широко отворени и Джоди можеше да види какво има вътре. Бяха дълги, просторни работилници. Тази вляво беше пълна с купчини суров дървен материал и тезгях за изработване на части; в другата вдясно имаше дървени магарета с крила на планери върху тях, на други имаше фюзелажи.

Имаше и примитивна производствена линия, на която се сглобяваха отделни детайли. Джоди преброи десет самолета в различен етап на завършване. Няколко трекери в сини дрехи слагаха инструменти на различни стелажи и почистваха работните си места; други метяха пода. Работата явно изискваше умение и интелигентност; навсякъде беше чисто и преди всичко, атмосферата изглеждаше спокойна — не се виждаше нито една бяла превръзка с пръчка. Джоди разбра защо Симънс и неговите другари не искат нещо да провали нещата.

Имаше обаче нещо, което не се връзваше. Симънс беше докаран в Херън Пул през март и беше казал, че Брикман вече е работел. Но тя и Келсо се бяха срещнали с Брикман през април и за последен път го бяха видели в края на май да другарува с техните мютски похитители при търговския пункт. Джоди не беше съвсем сигурна за точните дати — стандартният й часовник беше паднал от китката й, когато я беше повлякла реката. Но ден-два повече или по-малко не бяха от значение; въпросите оставаха: ако Брикман беше на територията на Плейнфолк през април и май, как, в името на Кълъмбъс, можеше да е бил тук, в Херън Пул — и как, по дяволите, бе дошъл тук толкова бързо?

Преди да може да попита Симънс вниманието й беше привлечено от един планер, който излиташе от полето зад работилниците. Друг от същия тип бутаха към тях на талига с колела. Планерът във въздуха се издигна бързо по въже, прикрепено към носа му. Другият край беше завързан за машина далече в десния край на полето.

До ушите на Джоди постигна слабо пухтене.

— Лебедка с парно задвижване — каза Симънс.

Джоди наблюдаваше издигането с интерес. Беше запозната с принципите на топлинните и въздушните течения, които се използваха при „Скайхок“, но нищо като това не съществуваше във Федерацията. Там човек се учеше да лети с помощта на витло и акумулаторно захранван двигател.

Когато безмоторният самолет беше на около хиляда фута, пилотът откачи въжето. На свободния край се вееше син флаг. Самолетът направи лек завой надясно с наклонен надолу нос да набере скорост, след това се издигна, докато не изгуби скорост. Задържа се за момент на опашката си, преметна се акробатически през дясното крило и прелетя назад над главите им към полето.