Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 142

— Чудесно! — възкликна Джоди. — Но защо безмоторни самолети?

— Динките нямат електричество — каза Симънс.

— Нямали са и безмоторни самолети, преди да започнете да ги строите. Как така никой не им е казал какво им липсва?

— Не е необходимо. Динките отдавна знаят за това. Наричат го „тъмна светлина“ и за тях това е зло. Според Брикман майсторите на желязо са забранили със закон всички видове електрическа апаратура. Темата е абсолютно табу. — Той вдигна рамене. — Знам, че звучи идиотски, но е така.

Джоди погледна безмоторния самолет и каза:

— Може би в края на краищата това е за добро. Тези планерчета няма да са сериозна заплаха.

— Не бъди толкова сигурна. Брикман работи върху проблема за двигателя. Разработва лека парна машина.

— Парна машина? — Джоди се засмя.

— Не се смей. Сега правим изпитания. Имаме проблеми само с мощността.

— Какво използвате за гориво?

— Нефт. Но търсим нещо, което гори по-бързо и отделя повече топлина.

Джоди презрително изсумтя.

— Такъв самолет никога няма да се издигне от земята.

— Досега — призна Симънс. — Но работим върху него.

Шестимата трекери, които возеха приземилия се планер към работилницата вдясно, минаха близко до тях. Докато Симънс ги питаше как е преминал изпитателният полет, Джоди оглеждаше работата им професионално.

Покритите с коприна крила бяха изтеглени назад като на „Скайхок“, но не бяха пълни с хелий и имаха твърда конструкция. Източеният отсек на фюзелажа, на който липсваше монтиран отзад двигател и витло, беше прикачен директно под долната страна на крилото, кабината беше точно пред водещия край.

„Скайхок“ беше чиста конструкция делта крило без опашна плоскост и румпел; летателният апарат на Брикман имаше лонжерон, който отиваше назад от централната част с кръстовиден опашен възел, монтиран на края. Това беше единственото отклонение от оригинала; при „Скайхок“ завиването наляво и надясно ставаше посредством контролни въжета, които обвиваха външния заден край на крилата. На безмоторния самолет на Брикман имаше два панела, които се въртяха нагоре и надолу: елерони — като използваните в двуместния „Скайрайдър“ и „Скайхок Марк–2“.

Но Джоди още не знаеше за тези неща. „Скайрайдър“ се използваше изключително от АМЕКСИКО, чието съществуване се пазеше в строга тайна, а тя беше изоставена, считана за загинала преди „Марк–2“ да бъде внедрен в „Биг Ред Уан“ — ешелон „Ред Ривър“, флагманът на надземните сили на федерация Амтрак.

Имаше и една друга очевидна разлика — триколесната талига отдолу беше заместена от централен дървен плаз. Два малки плъзгача бяха поставени под ъгъл на двете страни, за да предотвратят клатушкането на планера и блъскането на краищата на крилата при приземяване. Но това не решаваше проблема. Един неопитен пилот все пак можеше да откъсне красивите крила, ако се приземеше лошо.

— Никакво шаси — каза Джоди на Симънс.

— Да. Динките нямат каучук, с който да направят гуми. А без електричество не може да се произвежда алуминий или някоя друга лека сплав. Трябва да се задоволим със стомана, мед и месинг. За излитане използваме талиги. Малко е примитивно — като много неща тук, — но върши работа.