Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 70

Меган не знаеше какво да очаква. И сто любовника да бе имала, никой не би й дал повече, никой не би изисквал повече. Усети, че се губи в море от усещания, обзета от търпението на мъжа, съвсем слаба от нежността му.

Дишаше по-бавно, по-дълбоко, въпреки че сърцето й биеше диво. Усети как косата му се допира до голата й гърда и секунда, преди да усети устните му, чу тихия му стон от задоволство, когато пое зърното. Нейт въздъхна и езикът му описа кръг около връхчето.

Тя потъна в необятни дълбини, а водата около нея се бунтуваше. Бавно, но сигурно настъпваше буря. Сякаш в един момент се носеше по повърхността, а в следващия потъваше. Не можеше да си поеме дъх, колкото и да опитваше. Не можеше да мисли, докато се стремеше към повърхността, а тялото й се стягаше и напрягаше.

— Натаниъл. — Меган го притисна към себе си с всички сили. — Не мога…

Той покри устата и със своята и пое стона, наслади се на въздишката, когато я разтърси невероятно удоволствие.

Надигна се към ръката му, предизвиквайки го инстинктивно, докато горещи червени вълни я обливаха цялата. Заоблените й нокти се впиха в раменете му, а сетне и ръцете, и тялото й се отпуснаха.

— Меган… Боже… — Тя бе толкова гореща, толкова влажна. Нейт притисна устни към гърлото й, докато се опитваше да овладее собственото си дишане. Да достави удоволствие на някоя жена бе винаги част от неговото удоволствие. Ала никога не се бе чувствал като в този момент. Никога преди. Сякаш бе крал и просяк едновременно.

Неосъзнатият й ответ го възбуди невероятно. Можеше само да я докосва, да се наслаждава на чувствените вълни и да усеща как всеки нерв в тялото му бе готов да избухне.

Искаше да й даде още. Трябваше да й даде още. Овладя собственото си изгарящо желание и навлезе в нея бавно, замаян от тръпките, които я разтърсваха, от накъсаната й въздишка.

Не биваше да забравя нито за момент, че Меган бе дребна, с фини кости и нежна кожа. Беше невинна и недокосвана, също като девствена. Кръвта пулсираше в главата му, в сърцето, в слабините, той навлизаше в нея бавно, внимателно, а ръцете му се свиха в юмруци до нея, заради страха да не я нарани.

Усети как тялото й се свива, усети как удоволствието я разтърсва отново. Тогава тя изрече името му.

Притисна устни към нейните отново и я последва във вихреното пътешествие.

Дъждът отвън все още барабанеше монотонно. Докато бавно се връщаше към действителността, Меган чу постоянното ромолене по покрива. Остана да лежи неподвижно, ръката й вплетена в косата на Натаниъл, тялото й блажено отпуснато. Усети, че бе усмихната.

Започна да си тананика.

Той се размърда и мързеливо се подпря на лакът.

— Какво правиш?

— Пея си. Нещо такова.

Усмихна се широко при тези думи, без да откъсва поглед от нея.