Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 72

— Кевин с добре.

— Въпреки това. — Меган прибра косата си с пръсти и се опита да я заглади. Много й се искаше да намери нещо, с което да прикрие голотата си.

— Да не си посмяла да затвориш тази врата. — Той се постара да потисне яда си и опасната напираща страст.

— Не съм затворила никаква врата. Мислех си… Искам да кажа… Предполагах, че искаш да остана. След като не искаш…

— Разбира се, че искам да останеш. По дяволите, Меган. — Нейт се втурни към нея и не се изненада, че тя се отдръпна рязко. — Просто исках една проклета минута. Мога жива да те изям, толкова много те желая.

Сякаш, за да се защити, Меган прикри гърдите си с ръце.

— Не те разбирам.

— Дяволите да го вземат, естествено, че не ме разбираш. — Той се постара да се овладее, ала бе на ръба. — Всичко ще бъде наред, Мег, стига да изчакаш да си събера ума.

— За какво говориш?

В раздразнението си Нейт сграбчи ръката й и я притисна в своята.

— Ръцете ми са прекалено големи, Меган. Наследил съм ги от баща си. Знам и правилни, и неправилни начини да ги използвам.

Очите му блестяха, също като наточен меч. Това трябваше да я уплаши, но напротив, възбуди я нетърпимо.

— Ти се боиш от мен? — попити тихо тя — Страхуваш се да не ме нараниш?

— Няма да те нараня. — Той отпусни ръка и се подпря на юмрук на леглото.

— Знам, че няма. — Меган повдигна пръсти и то докосна по бузата. Челюстта му бе стегната и сякаш настояваше за успокоение и нежност. В него лежеше скрита сила, осъзна тя, сила, която дори не бе предполагала, че Нейт притежава. Зачуди се какво ли би станало, ако освободеше тази сила… — Ти ме желаеш. — Съвсем безразсъдно тя пристъпи напред, докато устните й покриха неговите. — Искаш да ме докосваш. — Вдигна свитата в юмрук ръка към гърдите си, а сърцето й биеше до пръсване, докато пръстите му се разтваряха и обгръщаха плътта й. — Искаш и аз да те докосвам. — Ръцете й се плъзнаха по гърлите му и Меган усети как мускулите на стомаха му потръпнаха. Толкова много сила, каза си тя, така умело обуздана. Ами ако веригите бъдат прерязани? Искаше да разбере. — Люби ме сега, Натаниъл. — Със спуснати клепки Меган обви врата му с ръце и притисни пламналото си тяло към неговото. — Покажи ми колко силно ме желаеш.

Той едва се удържаше, докато се вглеждаше в сочните й устни. Щеше да бъде достатъчно, ако я накараше отново да полети.

Ала тя се бе научила бързо. Когато се опита да я приласкае, Меган се отдръпна. Когато се опита да бъде нежен, тя подивя.

С тихо изречени клетва Нейт коленичи до нея. И устата му полудя.

Меган отвръщаше на всяко негово движение, на всяко отчаяно стенание. Ръцете му бяха навсякъде, твърди, властни, изискващи. Вече нямаше спокойствие, беше се разразила буря, която завихри и в двамата разяждаща нужда.

Той не бе в състояние да спре, не се интересуваше повече от контрол. Тя бе негова и Господ му бе свидетел, че щеше да е цялата негова. С нещо като ръмжене стисна ръцете й над главата и я зацелува.

Меган се изви като лък, замята се, но Нейт бе като похитител, езикът му преоткриваше всяко местенце, докато тя стенеше.