Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 69
Нора Робъртс
У него припламна огън, пламъците се надигнаха и подкладоха лумналото желание. Мускулите му се стегнаха в същия този миг, а Нейт потисна желанието си да я положи по гръб на леглото и да я обладае бързо и необуздано. Ръцете му се плъзнаха в нежна милувка по лицето, раменете и гърба й, докато усети, че тя бе по-спокойна.
— Натаниъл…
— Знаеш ли какво искам, Мег?
— Да… Не. — Отново посегна към него, но той хвана ръцете й, за да целуне пръстите й един по един.
— Искам да те видя как се отпускаш и разтапяш. Искам да те видя как се наслаждаваш на всичко. — Очите му не се откъсваха от нейните и Нейт свали ръцете й отстрани. — Искам да изпиташ същото удоволствие като мен. — Бавно заизважда фибите от косата й и внимателно ги оставяше една по една на нощното шкафче. — Искам да те чуя как изричаш името ми, когато съм в теб. — Прокара пръсти през косата й, наслаждавайки се на копринената й мекота. — Искам да ме оставиш да направя всичко, за което мечтаех, още от мига, в който те видях за пръв път. Остави ме да ти покажа.
Целуна я и устните му бяха меки, прелъстителни. Безкрайно търпелив, разтвори нейните с леки близвания и захапвания, докато накрая плъзна език. Бавно и мъчително той задълбочаваше целувката, докато най-сетне ръцете й, стиснали раменете му, се отпуснаха безпомощно.
Лекият вкус на бренди, приятното драскане на наболата му брада по бузата й, барабаненето на дъждовните капки и омайният аромат на цветя я понесоха на крилете си и тя се почувства сякаш бе взела опиат, силен и покоряващ.
Устните му се откъснаха от нейните, за да поемат наново пътешествие по лицето й, за да проследят линията на брадичката, за да гризнат леко ухото, докато чакат, докато търпеливо я чакат да стане готова за следващата стъпка.
Нейт се отдръпна, съвсем малко, издърпа пуловера й през главата и го метна на пода. Стори й се, че забеляза проблеснало като светкавица желание, което превърна очите му в тъмносива пепел. Той прокара пръст по гърлото й чак до пулсиращото зърно на гърдата.
Меган пое рязко въздух и отметна глава назад.
— Толкова си красива, Мег. Толкова мека — Притисна устни към рамото й, а ръцете му не спираха да я галят и възбуждат. — Толкова сладка.
Страхуваше се, че ръцете му са прекалено големи, прекалено груби. Затова я докосваше с безкрайна нежност, сякаш рисуваше пламналата й кожа. Спусна пръсти настрани и усети реки от трепет, когато започна да смъква анцуга от бедрата й.
След това пръстите му отново се насочиха към меките извивки, докато накъсаното й дишане не се превърна в изненадани стонове.
Докато се събличаше, забеляза, че натежалите й клепки се вдигнаха и удивителните й сини очи се спряха на него.
Сега, каза си тя и сърцето й заблъска диво в гърлото. Ето сега ще я обладае и ще потуши невероятната болка, която се трупаше вътре в нея. Сладка и нетърпелива уста се вдигна към неговата. Нейт я притисна към себе си, а сетне я положи на леглото с такава нежност, сякаш я слагаше в легло от розови листенца. Меган се изви към него, готова да приеме настъпващата буря. Той използва само устните си, меки като дъжда отвън, за да я вкуси, сякаш тя бе невероятно изкушение. След това ръцете му с едри длани търпеливо я обгърнаха.