Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 71

— Харесва ми как изглеждаш, сладурче.

— И на мен започва да ми харесва как ти изглеждаш. — Тя проследи трапчинката на бралата му с пръст. Сведе очи. — Всичко беше наред, нали?

— Моля? — Нейт зачака и разумно сдържа смеха си, докато Меган отново го погледна. — А, това ли? Разбира се, като за начало беше добре.

Тя отвори уста, затвори я отново с нещо като тананикане, което не бе точно музика.

— Можеше да бъдеш малко по-любезен…

— А ти можеш да бъдеш по-малко глупава. — Целуна намръщената й уста. — Да се любиш не е като да си на състезание, Мег. Тук не получаваш оценка.

— Исках да кажа… Няма значение.

— Това, което искаше да кажеш… — Той я преобърна така, че да остане върху него. — По скалата от едно до десет…

— Престани, Натаниъл. — Тя отпусна буза на гърдите му. — Не ми е приятно, когато ме караш да се чувствам толкова глупаво.

— На мен пък ми е приятно. — Той прокара нежно ръка по гърба й. — Обичам да те карам да се чувстваш глупаво. Обичам да те карам да чувстваш.

Нейт за малко не изрече „Обичам те“ след тези думи. Само че Меган нямаше да го приеме. Самият той трудно би го приел.

— Така ли? — Тя продължаваше да притиска страната си към сърцето му. — Караш ме да изпитвам неща, които никога до този ден не бях изпитвала. Страхувах се.

Очите му се замъглиха от тревога.

— Не искам да се боиш от мен.

— Страхувах се от себе си — поправи го Меган. — От нас. Страхувах се да допусна подобно нещо да ми се случи. Сега се радвам. — Оказа се, че бе по-лесно, отколкото си мислеше, да се извие леко, за да го погледне и да се усмихне, за да притисне устни към неговите. За момент й се стори, че Нейт се отдръпва, но реши, че това бяха глупости, породени от несигурност, и го целуна отново.

Той целият бе нащрек. Как бе възможно да я желае отново, така отчаяно, толкова скоро, чудеше се Нейт. Как да устои на тези нейни сладки изкусителни устни.

— Ако продължаваш така — успя да каже той, — ще се случи отново.

Трънката на възбуда бе великолепна.

— Добре. — Тя сведе отново устни, за да подразни неговите, да открие езика му. Удивена, че я очаква още, Меган изпъшка тихо, когато Нейт се претърколи върху нея и плени властно устните й.

Отначало се остави на дивото желание, като се наслаждаваше на кожата й и прокарваше ръка през разрошената й коса, докато най-сетне откри гърлото й.

Тя простена и се намести под него. Въздъхна.

Той се дръпна и се отпусна настрани по гръб, сетне се прокле, а сърцето му едва успяваше да следва дивия ритъм на кръвта.

Объркана, тръпнеща от новото и непознато за нея желание, Меган леко покри ръката му със своята. Нейт се отдръпна.

— Недей. — Командата прозвуча грубо. — Дай ми минута.

Очите й угаснаха.

— Извинявай. Нещо нередно ли направих?

— Не, нищо. — Той прокара длани през лицето си и се изправи. — Просто не съм готов. Виж, защо не отидеш и не направиш нещо за хапване?

Нейт бе на сантиметри от нея. Все едно че бе на километри и тя усети острото бодване на отхвърлянето.

— Както кажеш. — Гласът й отново бе станал хладен и спокоен. — А и аз трябва да тръгвам. Трябва да прибера Кевин.