Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 68

— Той не заслужава никой от двама ви.

— Не, не ни заслужава. — Тя успя да се усмихне. Беше разказала всичко и за пръв път от дълго време насам се почувства свободна. Не бе отчаяна или нещастна. Беше просто свободна. — Искам да ти благодаря, че ми се притече на помощ.

— За мен беше удоволствие. Той няма да те докосне отново, Мег. — Пое ръката й и я повдигна към устните си. — Нито теб, нито Кевин. Вярвай ми.

— Вярвам ти. — Обърна ръката си в неговата и я стисна. — Наистина ти вярвам. — Пулсът й започваше да прескача, ала тя не откъсваше очи от неговите. — Помислих си, когато ме носеше нагоре по стълбите… Ами аз не си помислих, че ще слезеш долу, за да правиш чай.

— Нито пък аз. Но ти трепереше и знаех, че ако те докосна, преди да съм се успокоил, ще бъде грубо. Нямаше и да е правилно, нито за теб, нито за мен.

Сърцето й прескочи, а след това отново заби нормално.

— Сега вече спокоен ли си?

Очите му потъмняха.

— Почти. — Изправи се бавно и я привлече да стане. — Това покана ли е, Меган?

— Аз… — Той чакаше нейното съгласие или отказ. Нямаше прелъстяване, нито красиви обещания. Никакви илюзии. — Да — отвърна тя и посрещна устните му.

Този път, когато я пое на ръце, Меган се засмя бързо и нервно. Смехът замря, щом го погледна в очите.

— Няма да те оставя да мислиш за него — каза Натаниъл тихо. — Няма да те оставя да мислиш за нищо друго, освен за нас.

ОСМА ГЛАВА

Долавяше ударите на собственото си сърце и тихото барабанене на капките дъжд навън по стъклата. Зачуди се дали и Натаниъл чува същото, и ако го чува, дали знае, че тя се страхува. Ръцете му бяха толкова силни, устните толкова уверени всеки път, когато се свеждаха, за да покорят нейните.

Отнесе я нагоре по стълбите, сякаш тежеше също колкото мъглата, която бе обвила къщата.

Щеше да направи грешка, щеше да постъпи глупаво, нямаше да бъде това, което и двамата искаха. Съмненията я стиснаха като силни пръсти, докато напредваха бавно към спалнята, където светлината бе приглушена, а във въздуха се носеше аромата на вистерия.

Видя алените цветчета, натопени в стара бутилка, поставена върху набраздена дървена ракла, а прозорците, оставени без пердета, бяха отворени, за да приемат влажния бриз. Леглото бе с желязна рамка и добре изпъната памучна кувертюра.

Той я пусна да стъпи и Меган веднага усети слабост в коленете. Въпреки тона не откъсваше очи от неговите и чакаше, ужасена, изпълнена с болка, искаше Нейт да направи първата крачка.

— Отново трепериш. — Гласът му бе тих, когато повдигна пръсти, за да я погали по бузата и да я успокой. Да не би да си мислеше, че той няма да забележи страха и съмнението в очите й? Нямаше как да разбере, че бе подклала и неговите страхове и съмнения.

— Не знам какво да направя. — Щом изрече думите, затвори очи. Вече го бе направила, осъзна тя. Това бе първата грешки. Решена да я поправи, Меган привлече рязко главата му към себе си за диви целувка.