Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 67

Тя отново пое чашата с чая. Натаниъл не я беше питал, само седеше и я държеше за ръката. Сигурно затова се чувстваше длъжна да му разкаже.

— Запознахме се в Ню Йорк. Бях на седемнадесет и това бе първото ми пътуване далече от къщи. Беше зимната ни ваканция и няколко момичета заминахме. Една от приятелките ми имаше роднини там. Сигурно си ходил в Ню Йорк.

— Веднъж-два пъти.

— Никога не съм преживявала подобно нещо. Хората, сградите. Градът е толкова вълнуващ, така различен от запада. Толкова народ, толкова цветове. Хареса ми — обикаляхме Пето авеню, пиехме кафе в модни местенца в Гринич Вилидж. Зяпахме всичко и всички. Сигурно ти звучи глупаво.

— Не, съвсем нормално.

— Сигурно си прав — каза Меган с въздишка. — Всичко беше нормално, простичко, докато… Отидохме на един купон и той ми се стори толкова красив и романтичен. Мечтата на всяко младо момиче, приличаше на филмова звезда и правеше впечатление на толкова изискан. А беше и по-стар — достатъчно, за да ти замае главата. Беше ходил и в Европа. — Тя замълча и стисна очи. — Боже, жалка работа.

— Знаеш, че не е нужно да ми го разказваш точно сега, Мег.

— Напротив, трябва. — Тя се стегна и отново отвори очи. — Ако можеш да ме изтърпиш, наистина искам да ти разкажа.

— Не бързам. — Нейт я стисна окуражително. — Хайде, излей всичко.

— Бакстър знаеше какво точно да каже, какво да направи. На следващия ден ми изпрати дванадесет рози и ме покани на вечеря. — Меган поспря, за да подбере подходящите думи и разсеяно щракна шнолата, която придържаше косата й. Не беше чак толкова ужасно, осъзна тя, замислена за миналото. Сякаш бе участвала в пиеса, където бе и актриса, и публика. И много съпричастна, и неангажиран зрител. — Отидох. Имаше запалени свещи, танцувахме, а аз се почувствах пораснала. Чувстваш се по този начин единствено когато си на седемнадесет. Посещавахме музеи, зяпахме по витрините, купувахме си билети за театър. Той ми каза, че ме обича и ми купи пръстен с две малки преплетени диамантени сърца. Беше толкова романтично. Сложи ми го на пръста и ме напъха в леглото. — Меган спря в очакване да чуе мнението на Натаниъл. Той не каза нищо и тя събра смелост да продължи. — Каза, че ще дойде в Оклахома и ще направим планове за бъдещето. Разбира се, никога не се появи. След това спря да отговаря на обажданията ми. Открих, че съм бременна, търсих го, писах му. Тогава разбрах, че е сгоден, че е бил сгоден през всичкото време. Отначало не повярвах, а след това изтръпнах. Трябваше ми време, за да осъзная истината, за да разбера положението и да се справя с предстоящото. Семейството ми се държаха прекрасно. Никога нямаше да мога да преживея без тях. Когато Кевин се роди, осъзнах, че не мога просто да се оставя да се чувствам пораснала. Налагаше се да се държа като възрастен човек. По-късно се опитах за последен път да се свържа с Бакстър. Прецених, че трябва да знае за Кевин, че Кевин би трябвало да има връзка с баща си. Само че… — Меган замълча. — Той не прояви абсолютно никакъв интерес, срещнах единствено гняв и враждебност. Тогава ми стана ясно, че така бе най-добре. Днес, може би за пръв път съм напълно сигурна, че е така.