Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 66

— Натаниъл…

— Прави, каквото ти казах — кресна той и стисна зъби. — Просто го направи — повтори тихо Нейт и затвори вратата.

Не я затръшна, нито пък удари стената с юмрук, когато слезе на долния етаж. Искаше му се да го стори. Вместо това постави чайника на котлона и извади бутилка бренди. Поколеба се за момент, ала след това надигна бутилката и отпи стабилна глътка. Тя не го успокои кой знае колко, но поне притъпи отвращението му към самия себе си.

Когато чу подсвирването на Бърди и призивите му към Меган да не го изоставя, той постави чая й, смесен с малко алкохол, на масата.

Тя беше бледа, забеляза Нейт, а очите й изглеждаха неестествено големи. Също я дрехите. За малко да се усмихне, когато я видя, нерешително застанала на вратата, пуловерът смъкнат на рамото, долнището на анцуга с провиснали колене.

— Сядай и го изпий. Ще се почувстваш по-добре.

— Добре съм, честна дума. — Въпреки това седна и пое чашата с две ръце, защото трепереха. Още с първата глътка се задъха. — Мислех, че това е чай.

— Чай е. Малко го подсилих — Седна срещу нея и я зачака да отпие отново. — Той нарани ли те?

Меган не вдигаше очи от масата. Повърхността бе полирана и толкова лъскава, че тя видя отражението си.

— Да.

Каза го спокойно. Мислеше си, че бе спокойна, докато Натаниъл не покри ръката й със своята. Пое си накъсано дъх веднъж, втори път, а след това захлупи лице на масата и заплака.

Сълзите отмиваха толкова много — надеждите, които някога бе хранила, мечтите, предателството и разочарованията, страховете и горчивината. Той не се опита да я спре, изчакваше търпеливо.

— Извинявай. — Меган отпусна буза на масата за един момент, усетила спокойствие при допира на дървото до кожата й и ръката на Натаниъл до косата й. — Всичко се случи толкова бързо, изобщо не бях подготвена. — Изправи се и понечи да изтрие сълзите, ала в този момент нов страх замъгли очите й. — Кевин. О, Боже, ако Бак…

— Холт ще се погрижи за Кевин. Дюмонт няма да успее да припари до него.

— Прав си. — Тя въздъхна на пресекулки. — Естествено, че си прав. Холт ще се погрижи и за Сузана, и за децата. А целта на Бакстър бе да ме сплаши.

— И успя ли?

Очите й, макар и все още мокри, излъчваха спокойствие.

— Не. Нарани ме, вбеси ме и ми се догади при самата мисъл, че някога съм го оставила да ме докосва. Но не ме уплаши. Не е в състояние да го стори.

— Това е моето момиче.

Меган подсмъркна, ала се усмихна.

— Но аз съм го уплашила. Затова беше тук днес, след всичкото това време. Защото е уплашен.

— От какво?

— От миналото, от последствията. — Пое си отново дъх, този път по-дълбоко и усети мириса на Натаниъл — тютюн и солени пръски. Стори й се изключително приятно. — Той е решил, че сме дошли тук, за да заговорничим против него. През всичките тези години ме е наблюдавал. А аз не съм знаела.

— Никога ли преди не се е свързвал с теб?

— Не, никога. Сигурно се е чувствал спокоен, докато съм била в Оклахома и не съм имала нищо общо със Сузана. А сега не само че сме във връзка, ами и живея тук. И Кевин е с Алекс и Джени… Е, той така и не разбра, че това няма нищо общо с него.