Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 65

Бакстър се опита да събере достойнството си, въпреки че лицето му бе на сантиметри от земята.

— Ти пък кой си, дяволите да те вземат?

— Според мен си е в реда на нещата да знаеш кой е мъжът, който ще ти изтръгне сърцето с голи ръце. — С удоволствие забеляза как Бакстър пребледня. — Името ми е Фюри. Натаниъл Фюри. Не го забравяй… — Той замахна с юмрук към бъбреците му. — Става ли?

Когато Бакстър отново си пое дъх едва успя да изхрипти.

— Ще те тикна в затвора, преди още да се е стъмнило.

— Не съм много сигурен. — Завъртя се към Меган. — Дръпни се — изсъска той. Пламъкът в очите му я накара да се подчини.

— Натаниъл… — Тя преглътна с усилие. — Не го убивай.

— Има ли някаква причина да го искаш жив?

Меган отвори уста, а сетне я затвори отново. Отговорът бе без значение, затова му каза истината.

— Не.

Бакстър си пое дълбоко дъх, за да изпищи. Натаниъл пресече опита му, като го стисна за гърлото.

— Ти си щастливец, Дюмонт. Дамата ме помоли да не те убивам, а аз не бих искал да я разочаровам. Нека съдбата се погрижи за всичко. — Той повлече Бакстър навън и го тътреше така, сякаш бе тежка торба с отпадъци, изхвърлени от морето.

Меган се втурна към вратата.

— Холт! — Усети истинско облекчение, когато забеляза съпруга на Сузана близо до кея. — Направи нещо.

Холт само сви рамене.

— Фюри ме изпревари. Я влез вътре, че цялата стана вир вода.

— Но той нали няма да го убие, нали?

Холт се замисли за момент, присви очи, за да проследи как Натаниъл влачи Бакстър по кея под дъжда.

— Сигурно няма.

— Моля се на Господ да не знаеш да плуваш — измърморя Натаниъл и метна Бакстър от кея. Обърна се и закрачи към Меган, преди още да се чуе плясъкът на противника му. — Хайде.

— Ама…

Той я пое на ръце.

— За днес ми стига толкова.

— Добре. — Холт стоеше, пъхнал палци в джобовете си, очите му блеснали от задоволство.

— Натаниъл, не можеш…

— Млъквай, Мег. — Той я остави на седалката в колата. Тя изви глава и сама не разбра дали усети облекчение, или задоволство, когато видя, че Бакстър изпълзя на кея.

Имаше нужда от спокойствие, за да се отърси от спомена за насилието. Мразеше онази страна от характера си, която се спотайваше в него, която го подтикваше да замахва с юмруци и да удря. Можеше да разсъждава и анализира обстоятелствата, ала винаги му прилошаваше, щом се сещаше какво можеше да се случи.

Не се съмняваше, че би могъл да извърши убийство, ако Меган не го бе спряла.

Беше се научил да разрешава битките или с думи, или с ума си. Обикновено се получаваше. А когато не се получаваше, още по-зле. Но не можеше да забрави, макар оттогава да бяха минали години, първия удар, който му нанесе баща му.

Когато паркира пред къщата си. Меган вече трепереше. До този момент дори не се бе сетил, че бе забравил да прибере Доги. Холт сигурно ще се погрижи за него, каза си Натаниъл и пое Меган на ръце от седалката.

— Аз не…

— Млъквай. — Пренесе я покрай птицата, която закряска приветствия, и се насочи към горния етаж. Меган бе готова да протестира, макар че все още бе в шок. Без да каже и дума, той започна да рови из чекмеджетата в гардероба. — Сваляй тези дрехи — нареди Нейт и й подхвърли пуловер и долнище на анцуг. — Ще сляза долу да ти направя чай.