Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 64

— Определено беше леска. — Бакстър я блъсна в шкафа и стисна раменете й. — И много, много изкусителна. Сладката Меган. Много сладка.

— Махни си ръцете от мен.

— Още не. Сега ще ме изслушаш внимателно. Знам защо си се довлякла тук и си се съюзила със семейство Калхун. Отначало ще тръгнат слухове, догадки, а сетне ще последва разказ пред някой добросърдечен репортер. Дъртата ме натисна заради Сузана. — Той с отвращение се сети за Колийн. — Но аз обърнах нещата в своя полза. Заради децата — измърмори Бакстър. — Когато позволих Брадфорд да ги осинови, се лиших щедро от правата си, за да се радват те на традиционно семейство.

— Ти никога не си се интересувал от тях, нали? — попита Меган с дрезгав глас. — Алекс и Джени изобщо не са били от значение за теб, също както и Кевин.

— Цялата работа е — продължи той, — че дъртата няма защо да се притеснява за теб. Така че, Меган, внимавай какво вършиш и ме слушай внимателно. Тук не е това, което си очаквала, затова ще се върнеш обратно в Оклахома.

— Никъде няма да се връщам — започна тя, ала изхлипа, когато пръстите му я стиснаха болезнено.

— Ще се върнеш към онзи тих животец, далече от това място. Там няма да има слухове, нито пък сълзливи интервюта. — Ако се опиташ да ми подлееш вода, ще те смачкам. А когато приключа с теб — вярвай ми, че парите на Дюмонт ще осигурят достатъчно мъже, които да потвърдят, че са ти се наслаждавали до насита — щом приключа, — повтори Бакстър, — няма да представляваш нищо повече от една никаквица с копеле на ръце.

Погледът й се замъгли. Заплахата не я бе стреснала, нито пък вбесила. Думата копеле обаче не можеше да се отнася за малкото й момченце.

Преди още да се бе осъзнала, ръката й го цапна с всички сили през лицето.

— Да не си посмял да говориш така за сина ми!

Когато неговата ръка я зашлеви през лицето, Меган не усети нито болка, нито шок, а чиста ярост.

— Не ме предизвиквай. Меган — изсъска той, като дишаше тежко. — Само да посмееш да ме предизвикаш, ти ще си тази, която ще се озове в калта. И ти, и момчето.

Обезумяла като всяка майка, която защитава малкото си, тя пак замахна към него. Силата на удара й запрати и двамата към стената. Успя да го удари два пъти, преди Бакстър да я запрати настрани.

— Както виждам, все още си същата страстна натура. — Той я привлече към себе си, вбесен, но възбуден. — Много добре си спомням как да я обуздая тази страст.

Меган замахна отново, ала Бакстър улови ръцете й и ги стисна. Затова тя използва зъбите си. В момента, когато той изрева от болка, вратата се отвори с трясък.

Натаниъл го запрати на пода сякаш бе кучешка бълха. Въпреки че погледът й бе замъглен. Меган видя, че мъжът бе готов да извърши убийство. Беше се изправил разярен, смъртоносен.

— Натаниъл!

Той дори не я погледна. Вместо това блъсна Бакстър в стената.

— Дюмонт, нали така? — Гласът му бе злобен и тих, ужасяващо любезен. — Вече съм чувал, че обичаш да подмяташ жените.