Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 63

— Оклахома ти омръзна, така ли? Искала си да промениш обстановката. — Приближи се още повече, докато тя не отстъпи и не притисна гръб в шкафа с папките. Знаеше, че при нея един подкуп нямаше да подейства. Не и след като разполагаше с парите на семейство О’Райли. Заплахата бе следващият логичен избор. — Не ме прави на глупак, Меган. Защото това ще се окаже една ужасна и много скъпа грешка.

Когато притисна гръб в шкафа, разбра, че се бе свила и шокът отлетя, а гърбът й се стегна. Вече не бе дете, каза си тя, а зряла жена. Жена със задължения и отговорности.

— Не ти влиза в работата защо съм се преместила тук.

— Напротив. — Гласът му бе копринено мек, тих, разумен. — Предпочитам да си стоиш в Оклахома, Меган. Да си работиш на онази хубава приятна работа, заобиколена от любящото семейство. Много повече ми харесва.

Очите му бяха толкова студени, каза си тя в почуда. Странно, че никога не бе го забелязала, или поне не помнеше.

— Присъствието ти не означава нищо за мен, Бакстър.

— Да не би да си въобразяваш, че няма да разбера, че си зарязала отрочето си с бившата ми жена и семейството й? — продължи той със същия разумен глас. — Че не съм те наблюдавал през всичките тези години?

Меган се насили да диша дълбоко, ала когато понечила се дръпне, Бакстър й препречи пътя. Не се страхуваше, все още не, но избухливият характер, който си бе поставила за цел да заличи през годините, започваше да се надига застрашително.

— Дори не съм се замисляла дали ще откриеш, или не. А нямах представа, че си ме наблюдавал. И защо? Нито Кевин, нито аз означаваме нещо за теб.

— Прекалено дълго изчака, за да направиш тази крачка. — Той замълча, за да овладее яростта, която набъбваше в гърлото му. Беше се старал толкова много, бе постигнал прекалено много, за да позволи на една стара, вече забравена грешка да му се изпречи на пътя и да го повали. — Много умно от твоя страна, Меган, по-умно, отколкото предполагах.

— Не разбирам изобщо какви ги говориш.

— Да не би да очакваш да ти повярвам, че не си знаела нищо за кампанията ми? Няма да допусна жалките ти опити за отмъщение да успеят.

Гласът й стана по-хладен, въпреки че цялата тръпнеше от вълнение.

— Сигурно ще се повторя, ала не знам какво имаш предвид. Животът ми не ти влиза в работата. Бакстър, както и твоят не ме засяга. Ти сам изясни това много отдавна, когато отказа да ме погледнеш или да признаеш Кевин.

— Това ли ще бъде версията? — Искаше му се да запази спокойствие, но яростта напираше. Заплахите, значи, усети той, просто нямаше да свършат работа. — Младото невинно момиче, прелъстено, предадено и зарязано. Изоставена бременна и с разбито сърце. Моля те, спести ми тези простотии.

— Това не е версия, а самата истина.

— Ти беше млада, Меган, ала невинна ли беше? — Зъбите му проблеснаха. — Виж, това вече е друг въпрос. Беше доста навита, доста напориста.

— Аз ти вярвах! — изкрещя тя, грешка, която разби търпението й. — Повярвах ти, че ме обичаш, че искаш да се ожениш за мен. И ти добре си изигра картите. Никога не си имал намерение да градиш бъдеще с мен. Вече си бил сгоден. А аз бях една лесна бройка.