Читать «Творецът на прекрасното» онлайн - страница 15

— Прекрасно! Прекрасно! — възкликна Ани. — @Истин ска ли е? Истинска ли е?

— Дали е истинска? Разбира се, че да — отвърна съпругът й. — Смяташ ли, че някой простосмъртен е в състояние да създаде подобна пеперуда или пък ще си прави труда, след като всяко дете би могло да улови много такива в един летен ден? Истинска ли била? Разбира се! Но красивата кутийка безспорно е направена от нашия приятел Оуен и тя наистина му прави чест.

В този момент пеперудата отново затрептя с крилца съвсем като жива, от което Ани се стъписа и дори се изпълни със страхопочитание, защото, въпреки твърденията на мъжа си, тя не беше сигурна дали това наистина беше истинска пеперуда, или удивителен механизъм.

— Истинска ли е? — попита тя по-настойчива отпреди.

— Прецени сама — отвърна Оуен Уорланд, като съсредоточено наблюдаваше изражението й.

Пеперудата отново хвръкна във въздуха, закръжи около лицето на Ани, после отлетя далеч в другия край на гостната, като продължаваше да се вижда поради звездното сияние около трепкащите й крилца. От пода детето следеше летежа с умните си очички. След като обиколи стаята, пеперудата се върна, описа още един кръг и отново кацна на пръста на Ани.

— Кажи, истинска ли е? — отново попита тя. Пръстът, на който тази великолепна загадка бе кацнала, така трепереше, че пеперудата раздвижи крилца, за да запази равновесие. — Кажи ми дали е истинска, или ти си я създал.

— Защо трябва да знаеш кой я е създал, след като е красива? — отвърна Оуен Уорланд. — Дали е истинска?. Да, Ани. С право може да се каже, че у нея има живот, защото тя е погълнала цялото ми съществувание. Тайната на пеперудата и красотата й, която е не само външна, но и органическа, както целият й строеж, е израз на интелекта, въображението, чувствителността, душата на твореца на Прекрасното. Да! Аз я създадох. Но-и тук лицето му някак си помръкна — тази пеперуда вече не е за мен това, което беше когато си я представях отдавна в младежките си мечти.

— Каквото и да е, тя е хубава играчка — отсече ковачът и се засмя с детинска радост. — Чудно дали ще благоволи да кацне на такъв голям груб пръст като моя. Дай ми я, Ани.

По указанията на твореца Ани докосна с върха на пръста си ръката на мъжа си и след моментно колебание пеперудата се прехвърли върху пръста на ковача. Тя се приготви за нов полет с подобно, но не съвсем същото потрепване на крилцата както в първия случай, а след това хвръкна от едрия пръст на ковача, издигна се кръжейки до тавана, обиколи веднъж стаята и като описа кръг, отново кацна там, откъдето бе излетяла.

— Ех, тази действително е по-хубава от истинска — извика Робърт Данфърт, като изразяваше най-искреното си възхищение, на което беше способен. И наистина, ако бе спрял дотук, то и за човек с по-изискана реч и изтънчена чувствителност би било трудно да каже нещо повече. — Признавам си, туй не е по силите ми. Но какво от това? Един-единствен удар на чука ми е по-необходим, отколкото целия петгодишен труд, който приятелят ни Оуен е прахосал за пеперудата.