Читать «Творецът на прекрасното» онлайн - страница 13

Но да се върнем към историята за Оуен Уорланд. Пропускаме дълъг период на напрегнато мислене, копнежи, усилия, прецизен труд, смазващи тревоги, последвани от кратък миг на самотно ликуване. Нека да си представим всичко това сами, а сега да видим как една зимна вечер творецът потърси достъп до семейното огнище на Робърт Данфърт. Там той срещна якия човек със снажната фигура, напълно сгрят и успокоен от домашната атмосфера. Там беше и Ани, вече зряла жена, твърде много приличаща на мъжа си със земната си и здрава природа, но надарена, както Оуен Уорланд още смяташе, с по-тънка чувствителност, която й даваше възможност да бъде посредник между физическата сила и красотата. Тъй се случи, че Питър Ховендън също бе гост у дома на дъщеря си тази вечер и първото нещо, което творецът забеляза, бе добре познатият студен критичен поглед.

— Стари приятелю Оуен — извика Робърт Данфърт, като скочи и стисна изящните пръсти на твореца с ръка, привикнала да огъва железни пръчки. — Много мило е, че ти, съседе, най-после дойде да ни видиш. Страхувах се, че мисълта за вечното движение до такава степен те е омагьосала, та напълно си забравил старите си познати.

— Радваме се да те видим — рече Ани и женственото й лице поруменя. — Не е редно да отбягваш приятелите си толкова време.

— Е, Оуен — попита старият часовникар вместо поздрав, — какво става с прекрасното? Успя ли най-после да го сътвориш?

Творецът не отговори веднага, тъй като се стресна при вида на здравото детенце, което се търкаляше по килима — едно малко същество, явило се тайнствено от необятността, нос толкова яка и набита фигура, че изглеждаше създадено от най-плътната материя на земята. Това вдъхващо много надежди дете запълзя към госта и като седна, както му показа Робърт Данфърт, вторачи в Оуен такъв умен поглед, че майката не се сдържа и погледна мъжа си с гордост. Но творецът бе смутен от погледа на момченцето, тъй като забеляза в него прилика с обичайния израз на Питър Ховендън. Той едва ли не си представи, че старият часовникар се е скрил в детската фигурка, че го наблюдава с детските очички и непрекъснато повтаря, както и в момента, злобния въпрос: