Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 255

— Играете ли? — поинтересува се Лисицата.

— Не, милорд — със съжаление призна Казарил. — Знам правилата, но умението ми е нищожно.

— Жалко. — Царинът избута дъската леко встрани. — Бергон е силно заинтригуван от вашето описание на тази перла на Шалион. Добре си вършите работата, посланик.

— Надявам се да е така.

Царинът докосна пълномощното писмо, което Изел беше дала на Казарил и което сега лежеше върху полирания плот на масата.

— Удивителен документ. Знаете, че той обвързва царевната към всяко споразумение, което подпишете от нейно име, нали?

— Да, милорд.

— Правото й да ви натовари с такава отговорност е под въпрос, между другото. Стои проблемът с възрастта й и това е само едно от нещата.

— Е, сър, ако й отричате правото да сключи спогодбата за собствената си женитба, то на мен май не ми остава нишо друго, освен да се метна на коня си и да потегля обратно към Шалион.

— Не, не, не казвам, че аз го поставям под въпрос! — В гласа на царина се промъкна добре прикрита паника.

Казарил прикри усмивката си.

— Така е, сър, защото самият факт, че разговаряте с мен, вече е публично признание за правото й.

— Хм. Така, така. Тези младежи, толкова са доверчиви. Точно затова ние, възрастните, трябва да браним интересите им. — Взе другия лист, който Казарил му беше връчил предната вечер. — Разгледах предложените от вас клаузи за брачния договор. Има доста неща, които да обсъдим.

— Извинете ме, сър. Това не са предложения. Посочените клаузи са от задължителен характер. Ако искате да предложите допълнителни точки, ще ви изслушам.

Царинът вдигна вежди и го погледна.

— Как ли пък не! Да вземем тази например — онаследяването преди наследникът им да е навършил пълнолетие, ако боговете ги дарят с такъв. Едно лошо падане от коня и царината на Шалион става регент на Ибра! Няма да стане. Бергон понася рисковете на бойното поле, които не заплашват съпругата му.

— Е, да се надяваме, че няма да я заплашват. В противен случай излиза, че познанията ми по историята на Ибра са твърде неточни, милорд. Мислех, че майката на царевича е спечелила две обсади.

Лисицата се прокашля.

— Във всеки случай — продължи Казарил, — ние твърдим, че рискът е еднакъв и за двамата, следователно и клаузата трябва да важи двупосочно. Изел понася риска на раждането, който Бергон не би могъл да носи по разбираеми причини. Едно седалищно раждане и той може да стане регент на Шалион. Колко от вашите съпруги са ви надживели, сър?

Лисицата си пое дъх, замълча, после продължи: