Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 191

— Първо — рече Даргейт, хвърляйки поглед към къщата, — трябва да намеря подходяща наследница. В имението вече почти няма пари.

Джулиан проследи погледа на приятеля си и видя проблясването на нечии червени коси до отворения прозорец.

— Софи ми каза, че вторият баща на Ан Силвърторн неотдавна се е споминал. И госпожица Силвърторн е наследила всичко.

— Така ми казаха и на мен.

Джулиан прихна.

— Е, тогава късмет, приятелю. Но се боя, че ще ти се отвори доста работа с тази дама. На всичко отгоре, тя е приятелка на съпругата ми, а ти знаеш какво преживях със Софи.

— И все пак оцеля — весело забеляза Даргейт.

— Едвам — Джулиан се ухили и потупа приятеля си по рамото. — Хайде да влезем вътре и ще ти налея от най-доброто бренди, което си вкусвал някога.

— Френско?

— Естествено. Купих една пратка от нашия местен контрабандист преди два месеца. И Софи ми чете морал, че върша нередни неща.

— Ако съдя по отношението й към теб сега, изглежда ти е простила.

— Научих се как да се оправям с жена си, Даргейт.

— И каква е, кажи ми, тайната на брачното щастие? — Даргейт още веднъж разсеяно насочи поглед към прозореца, където стоеше Ан Силвърторн.

— Ще ти се наложи сам да го откриеш. Но те предупреждавам — пътят към семейната хармония никак не е лек. Ала усилието си струва, ако намериш истинската жена.

Много по-късно тази нощ Джулиан се отпусна до Софи. Току-що се бяха любили и тялото му още бе влажно, а блаженството се разливаше в него като силен опиум.

— Тази вечер Даргейт ме питаше за тайната на брачното щастие — промълви той, вземайки Софи в ръцете си.

— Така ли? — Пръстите й чертаеха някакви фигури върху голата му гръд. — И ти какво му каза?

— Че трябва да го открие сам за себе си, но същия мъчителен начин, както и аз. — Джулиан се извърна настрана и отмести косата от лицето й. Усмихна й се, влюбен във всичко нейно. — Благодаря ти, че най-сетне се съгласи да сложиш смарагдите. Неприятно ли ти бе да са на шията ти тази вечер?

Софи бавно поклати глава.

— Не. Отначало не исках да ги нося, но после разбрах, че си нрав. Те чудесно подхождат на очите ти. Когато най-сетне свикнах с тази мисъл, знаех, че с тях ще мисля само за теб.

— Така и трябва да бъде. — Той бавно я целуна, наслаждавайки се на безкрайното щастие, което го изпълваше. Ръката му галеше бедрото й, когато от съседната стая се разнесе пронизителен вик.

— Синът ви е гладен, милорд.

Джулиан простена.

— Той има безпогрешно чувство за време, нали?

— Взискателен е също като баща си.

— Добре, мадам. Оставете бавачката да спи. Ще ви донеса следващия граф Рейвънуд. Успокойте го колкото може по-бързо, а след това ще се заемем с по-важни неща.

„Колко бързо свиквам с бащинството“ — помисли си той, докато влизаше в малката детска стая, подредена в съседство с господарската спалня. И истината бе, че добре се справяше.

Синът му спря да плаче в същия миг, щом усети силните ръце на баща си. Тъмнокосото и зеленооко бебе щастливо загука и когато Джулиан сложи детето на гърдите на Софи, наследникът на Рейвънуд засука доволно.

Джулиан седна на ръба на леглото и се загледа в жена си и сина си в полумрака. Видът им го изпълни със същото чувство на задоволство и собственическо удовлетворение, което изпитваше, когато се любеха.