Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 184

Двадесет минути по-късно виконтът се раздвижи и простена. Джулиан наблюдаваше неподвижно, как Уейкот бавно идва на себе си. Продължи да чака и когато той примигна и се намръщи на огъня, чакаше, когато мъжът се надигна и посегна към слепоочията си, чакаше, докато виконтът най-сетне осъзна, че в помещението има още някой.

— Точно така, Уейкот. Софи е в безопасност, а сега ще имаш работа с мен. — Джулиан небрежно плъзгаше смарагдите от едната си длан в другата. — Сигурен бях, че в един момент ти наистина ще стигнеш твърде далеч. Както всеки човек, обзет от някаква лудост.

Уейкот се заотдръпва назад, докато гърбът му най-сетне се подпря на стената. Облегна русата си глава на влажните камъни и загледа Джулиан с присвити от омраза очи.

— Значи скъпата малка Софи е изтичала право при теб, така ли? И ти си повярвал на всяка нейна дума, предполагам. Аз може и да съм луд, Рейвънуд, но ти си глупак.

Джулиан гледаше искрящите смарагди.

— Отчасти си нрав, Уейкот. Някога наистина бях глупак, и то доста време. Не разпознах една вещица в копринена бална рокля. Но това отдавна е минало. В някои отношения почти те съжалявам. Повечето от нас успяха да се изтръгнат от магията на Елизабет още преди години. Но не и ти.

— Защото само аз я обичах. Вие, другите, само искахте, да я използвате. Искахте да отнемете нейната невинност и красота и да я погубите завинаги. Аз исках да я защитя.

— Както вече ти казах, ти си обезумял. И ако бе решил да страдаш сам, нямаше да ти обръщам никакво внимание. Но за нещастие ти се опита да използваш Софи, за да ми отмъстиш. А това аз не мога да пренебрегна. Предупредих те, Уейкот. Сега ще платиш затова, че замеси Софи, и ще сложим край на цялата история.

Уейкот се изсмя грубо.

— И какво ти каза твоята малка Софи за онова, което се случи днес тук? Каза ли ти, че я намерих на пътеката при езерото? Каза ли ти, че се връща от същата абортажийка, която използваше и Елизабет? Твоята скъпа, сладка, невинна Софи се готви да се освободи от наследника ти, Рейвънуд. И изглежда има желание да ти го роди също толкова, колкото и Елизабет.

За миг думите на Софи просветнаха в съзнанието на Джулиан, съпроводени от остро чувство на вина. „Не искам да бързаме с детето, Джулиан.“ Той тръсна глава и презрително се усмихна.

— Ти си невероятно бърз, когато решиш да забиеш някому нож в гърба, Уейкот. Но този път сгреши. Ние със Софи вече се познаваме достатъчно добре. Тя е почтена жена. Между нас съществува споразумение и ако със съжаление признавам, че не винаги съм го спазвал, от своя страна тя винаги е била безупречна. И знам много добре, че е ходила при старата Бес за билки, а не за аборт.

— Ако го вярваш, ти наистина си глупак, Рейвънуд. Софи сигурно те е излъгала и за онова, което се случи тук. Каза ли ти колко лесно вдигна полите си и разтвори бедрата си за мен? Все още й липсва опит, но предполагам, това ще се промени с практиката.