Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 182

— По дяволите, Джулиан! Обещай ми, че няма да го предизвикаш! Твоята безопасност за мен е далеч по-важна от глупавото ти мъжко чувство за чест. Знаеш много добре мнението ми за дуелите. Те не доказват нищо, а човек лесно може да загуби живота си. Няма да предизвикваш Уейкот, чуваш ли ме! Дай ми думата си, Джулиан!

Той спря да целува вдлъбнатинката на рамото й и вдигна глава, за да я погледне в очите. За първи път се намръщи.

— Аз не съм лош стрелец, Софи.

— Не ме интересува колко си добър. Не искам да поемаш този риск и толкова!

Той леко вдигна вежди.

— Така ли?

— Да, по дяволите! Не искам да те изгубя в някакъв глупав дуел с човек, който по всяка вероятност е мошеник. Чувствам се по същия начин, както и ти онази сутрин, когато прекъсна дуела ми с Шарлот Федърстоун. Няма да го понеса.

— Никога не си била толкова непреклонна, скъпа — рече той сухо.

— Думата ти, Джулиан. Настоявам да ми я дадеш!

Той изпъшка примирено.

— Добре. След като това е толкова важно за теб, имаш тържественото ми обещание, че няма да викам Уейкот на дуел с пистолети.

Заля я вълна на облекчение и тя затвори очи.

— Благодаря ти, Джулиан.

— А сега позволено ли ми е да любя жена си?

Тя му се усмихна през сълзи.

— Да, милорд.

Един час по-късно Джулиан се надигна и се взря в разтревожените очи на Софи. Пламъкът, който винаги тлееше в тях след като се бяха любили, отново бе отстъпил на мрачна загриженост. Но фактът, че тя толкова държи на него, му вдъхваше увереност.

— Нали ще внимаваш, Джулиан?

— Разбира се.

— Може би е по-добре да вземеш и някое от момчетата със себе си?

— Не, този въпрос трябва да бъде уреден само между Уейкот и мен. Ще се оправя сам.

— Но какво мислиш да правиш? — настоя измъчено тя.

— Ще го принудя да напусне страната. Ще му предложа да емигрира в Америка.

— И как смяташ да го постигнеш?

Джулиан се наведе над нея, ръцете му обгърнаха раменете й.

— Не задавай толкова много въпроси, любов моя. Сега нямам време да им отговарям. Когато се върна, ще ти разкажа всичко. Кълна ти се. — Той притисна устните си към нейните. — А сега си почини.

— Това наистина е абсурдно нареждане. Няма да мога и да мигна, докато не се върнеш.

— Тогава си почети някоя хубава книга.

— Улстоункрафт — заплаши го тя. — Ще чета „Защита на правата на жените“, докато се върнеш.

— Това наистина е достатъчна причина, за да се върна колкото се може по-скоро. — Джулиан се изправи. — Не бива да допускам тези глупости за правата на жените да те покварят напълно.

Тя се надигна и взе ръката му.

— Страх ме е, Джулиан.

— Познавам това чувство. И аз изпитах същото тази вечер, когато пристигнах, а теб те нямаше. — Той нежно освободи ръката си и започна да се облича. — Но сега няма от какво да се боиш. Имаш обещанието ми, че няма да предложа дуел на Уейкот, забрави ли?

— Да, но — тя замълча и нервно прехапа долната си устна, — това не ми харесва, Джулиан.

— Скоро всичко ще свърши. — Той започна да обува ботушите си. — Ще се върна вкъщи преди разсъмване, освен ако не си упоила Уейкот дотолкова, че да не разбира обикновен английски.