Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 13

Джейн Ан Кренц

— Не съм казала, че никога няма да съм готова да призная правата ви. Само ви моля да ми дадете достатъчно време да ви опозная и да свикна с новото си положение.

— Вие не молите, вие настоявате. И това вероятно е резултат от осъдителния ви навик да четете неподходящи книги.

— Както виждам, дядо ви е предупредил.

— Така е. Уверявам ви, че след като се оженим, аз лично ще се заема с избора на четивата ви, госпожице Доринг.

— А това, естествено, ми напомня за моето трето изискване. Аз трябва да имам свободата да купувам и чета всичко, което пожелая.

Черният жребец тръсна глава, когато Рейвънуд полугласно изруга. Но се успокои, когато господарят му хвана поводите с опитна ръка.

— Да видим дали правилно съм схванал вашите изисквания — гласът на Рейвънуд бе натежал от сарказъм. — Не искате да бъдете изоставяна на село, няма да споделяте леглото ми, докато сама не решите, и ще четете каквото пожелаете, независимо от моите съвети и препоръки.

Софи си пое дъх.

— Мисля, че това обобщава списъка с изискванията ми, милорд.

— И вие очаквате да се съглася с този скандален списък?

— Малко вероятно е, милорд, и точно затова помолих дядо да ви откаже днес следобед. Смятах, че по този начин ще си спестим доста време.

— Простете, госпожице Доринг, но вече ми е ясно защо все още не сте омъжена. Никой нормален мъж не би се съгласил с подобни абсурдни изисквания. Нима истинското ви желание е на всяка цена да избегнете брака?

— В никакъв случай не горя от желание да се омъжа час по-скоро.

— Очевидно.

— Струва ми се, че все пак между нас има нещо общо — рече смело Софи. — Имам впечатлението, че ние искате да се ожените само от чувство за дълг. Толкова ли е трудно да разберете, че аз също не виждам някакви особени преимущества в брака?

— Изглежда пренебрегвате преимуществото на парите ми?

Очите на Софи се разшириха.

— Това наистина е сериозен мотив. И все пак за мен той няма толкова голямо значение. Може би никога няма да си позволя обшити с диаманти бални пантофки със скромното състояние, оставено от баща ми, но все пак ще живея в разумен комфорт. И което е още по-важно, ще харча парите си тъй, както желая. Ако се омъжа, ще изгубя тази свобода.

— А защо просто не прибавите към вашия списък от изисквания и това, че не желаете съпругът да ви наставлява по финансови и икономически въпроси?

— Отлична идея, милорд. Мисля, че ще направя точно така. Благодаря ви, че намерихте тъй лесно решение на проблема ми.

— За нещастие, дори и да намерите мъж, който да е дотолкова лишен от здрав разум, че да се съгласи с желанията ви, не разполагате с никакъв законен начин да го принудите да удържи на думата си и след сватбата. Така ли е?

Софи сведе поглед към ръцете си, съзнавайки, че е прав.

— Да, милорд. Аз ще бъда напълно зависима от чувството за чест на своя съпруг.

— Считайте се за предупредена, госпожице Доринг. — В гласа му имаше стаена заплаха. — На чувството за чест на един мъж със сигурност може да се разчита, когато става дума за дългове на масата за хазарт или на спортното игрище, но то означава твърде малко в отношенията с жените.