Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 21

— Пък и няма да бъде ваша. Но Хамид Шариф със сигурност ще се зарадва.

Мехмед само изръмжа, защото собственикът на кораба Хамид Шариф имаше вече четири жени и постоянните им караници направо го влудяваха.

— Най-добре да я продаде. Така ще получим повече пари. Жена като нея е в състояние да възпламени дори и владетеля, макар че той отдавна не купува нови робини за харема си.

— Не е наша работа кой ще я купи, Раиз. Ние трябва да я доставим здрава и невредима в ръцете на Хамид Шариф.

С тези думи той подаде одеялото на Шантел и се усмихна извинително. Мехмед избухна в луд смях, когато видя как младата жена грабна одеялото, уви се в него и с отвращение се изплю в краката на евнуха.

ГЛАВА ШЕСТА

Каролайн Дъглас дръпна юздите на буйната си кобила и изчака Дерек да я настигне. Не беше предполагала, че днес следобед той ще я посети и ще й предложи да излязат на езда. Много добре знаеше, че баща й има гости. Но тя побърза да се възползва от удобния случай и облече новия си костюм за езда от тъмносин вълнен плат с красива, силно вталена сатенена жилетка, с който приличаше на палаво момче. Мъжественият стил на костюма, изработен от мъжки шивач, беше изключително модерен, а и Каролайн отлично знаеше колко отива този цвят на възхитителната й червенокоса главица.

Вдигна поглед към Дерек изпод широкополата си шапка и го зачака да се приближи. Със задоволство отбеляза, че годеникът й се справя умело с полудивия жребец, който беше избрал този ден. Той с увлечение развъждаше чистокръвни коне и не малко от най-благородните английски екземпляри бяха произлезли от неговата конюшня. Много от тях разнасяха славата му по конните състезания. Собствената й кобила също беше подарък от Дерек по случай годежа. Каролайн обичаше коня си. Обичаше и Дерек. Но с лека въздишка се замисли за стотен път дали не направи грешка, като прие предложението на най-добрия си приятел.

Не, стига размишления! Вече беше отказала на двама обожатели и това вбесяваше баща й. Не можеше да отхвърли и третия, още повече че той беше Дерек Синклер, граф Милбъри. Тя искаше да се омъжи за него — наистина искаше.

Дерек беше отлична партия във всяко отношение. Двамата бяха отраснали в съседни имения и много добре се познаваха. Баща й го ценеше като свой син. А като се прибавят и очарованието на Дерек, блестящата му външност, мекият му характер… Той беше изключително чувствен, ала това не можеше да бъде отбелязано като слабост, защото целувките му й даваха усещането, че е най-желаната и обичана жена на света. Проблемът беше в умението му да събужда тези усещания в душата на всяка жена, до която се докосваше. А той беше имал десетки жени, и то по няколко наведнъж!

Дерек редовно я осведомяваше за завоеванията си. Когато се влюби за пръв път, Каролайн също сподели тайната си с него. Разказваше му и за всички следващи флиртове. В това отношение двамата нямаха тайни един от друг. Дерек се кълнеше, че ще я направи щастлива, и тя беше убедена, че е в състояние да го стори. Каролайн се надяваше, че след годежа той се е отказал от любовните си връзки. А в тях участваха поне половината момичета в дома на дядо му. Не й се вярваше, че ще й остане верен завинаги, ала това не я тревожеше особено. Имаше нещо друго, което непрекъснато я караше да се съмнява.