Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 23

— Мечтаеш ли, Каро?

Дерек скочи от коня си и протегна ръце към нея. Каролайн го изгледа усмихнато, сложи ръце на раменете му и потръпна при допира на силните и топли мъжки пръсти до тънката й талия. Дерек я свали на земята, но когато краката й докоснаха тревата, не я пусна веднага. С рядката за един мъж способност да изразява чувствено привързаността си той омагьосваше жените. Още повече че самият той, изглежда, не го съзнаваше. Докосванията по раменете и ръцете й, нежното плъзгане на мъжките пръсти по кожата й, тези съвсем невинни наглед милувки предизвикваха буря от чувства в сърцето на Каролайн. А може би той го знаеше. Може би това беше част от умението му да подчини на волята си всяка жена.

Вместо отговор тя се засмя, защото не искаше той да забележи, че изцяло е завладял мислите й. После небрежно каза:

— Мислех си за градината. Време е да разсадят розите.

— Ти, малка лъжкиньо — прошепна той и я притисна до себе си.

Каролайн вдигна усмихнато очи, ала усмивката й трябваше да измине дълъг път, тъй като тя беше дребна и крехка, а той беше с цяла глава по-висок от нея.

— Е, добре. Мислех си колко са женствени миглите ти.

— О, Боже, скъпа, ако искаш да ми направиш комплимент, мисля, че си сбъркала.

— Но така си още по-красив, Дерек — заяви тя с дяволити искрици в сивите си очи.

— Ако продължаваш с тези глупости, ще се заема с нещо по-сериозно…

— О, не, недей! — Тя се изплъзна от прегръдките му, защото отлично знаеше, че щом я целуне, вече няма да е в състояние да мисли разумно. — Знам, че имаше причина да ме поканиш днес на езда. Затова нека чуя какво не можеше да ми кажеш пред баща ми.

— Решен съм да те прелъстя, мъничката ми.

— Надали! — прошепна тя. — Ако искаше да го сториш преди сватбата, щеше да ме вземеш още преди месец. Затова говори!

Той улови ръката й и бавно я поведе през осеяната с диви цветя ливада.

— Как мислиш, ще има ли голямо вълнение, ако отложим сватбата?

Тя спря плътно пред него и той трябваше да я погледне в очите.

— Какво се е случило?

— Трябва за известно време да напусна Англия.

— Този негодник, този подлец! — изкрещя Каролайн. — Той е виновен, нали?

— Кой? — попита с невинна физиономия Дерек.

— Много добре знаеш кой! Лорд Филдинг! Нали обеща на дядо си да не се замесваш повече в отвратителните му дела?

— Марш няма нищо общо. О! — Той спря и се усмихна. — Негодник? Подлец? Какви са тия думи, Каро? Мислех си, че Маршъл ти харесва…

— Харесваше ми — отговори мрачно тя. — Преди да направи от теб шпионин.

Дерек меко я привлече към себе си и обгърна с ръка талията й.

— Маршъл никога не ме е убеждавал. Вършех това за собствено удоволствие. А този път няма нищо общо. Касае се за нещо, което мога да свърша само аз. Не ме заплашва опасност. Случаят е по-скоро от областта на дипломацията.

— Вероятно си длъжен да го запазиш в тайна?

— Разбира се.

Каролайн усети, че се разкъсва между облекчението от отлагането на венчавката, което щеше да й помогне да преодолее съмненията си, и тревогата за живота на годеника си.