Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 22

Не, не! Тя просто беше нервна като всяка годеница преди сватбата. При двата си предишни годежа също беше треперила от нерви, колкото повече се приближаваше денят на венчавката.

Естествено за това също си имаше причини. Беше й много трудно да вземе каквото и да било решение. Нямаше достатъчно увереност в себе си, за да бъде сигурна в правотата на избора си. Открай време си беше такава.

Именно затова я привличаше най-вече умението на Дерек да дава нещо от себе си, от своята сила и сигурност и на нея. Щом беше приятел на някого, това беше за цял живот. Приятелят му ставаше негова собственост. А може би грешката беше именно там. Каролайн усещаше, че винаги му е принадлежала. Не можеше да си представи как би живяла без него. Затова ли беше казала „да“ — защото не можеше да се лиши от дружбата му?

Не, не! Тя го обичаше, винаги го беше обичала. Е… не винаги. Когато се появи в Англия, тя първо трябваше да свикне с него. Беше шестгодишна, когато го видя за пръв път, а той почти на единадесет. Момчето говореше френски и се държеше странно. Каролайн още не беше започнала да взема уроци по френски и двамата едва се разбираха. Но не след дълго Дерек овладя английския и постепенно тя узна всичко за него. Беше отрасъл някъде в Близкия изток, където баща му бил посланик. Дъщерята на стария маркиз, Мелани, се омъжила за дипломата в чужбина и никога вече не се върнала в Англия. Когато Дерек бил деветгодишен, родителите му починали и той се върнал при дядо си. Тъй като бил единственият мъжки наследник, веднага получил името Синклер.

Каролайн отлично помнеше надменното, снизходително държание на Дерек през онези години. Движеше се и говореше като някакъв малък цар и изискваше подчинение от всички наоколо. О, как го мразеше тогава! Но не след дълго очарованието му завладя сърцето й. Дерек умееше да общува с жените по начин, който го правеше неустоим. Скоро той стана обожаваният голям приятел на Каролайн. За нея нямаше никакво значение, че се е сприятелила с момче, а не с момиче. Дори сега, след деветнадесет години, в отношенията им нямаше промяна, макар че през това време Дерек се беше сдобил с много нови приятели, мъже и жени.

Един от тях беше лорд Филдинг, този негодник, който беше въвлякъл Дерек в разузнавателните служби, обещавайки му приятно прекарване на времето. За Дерек всичко беше шега, леко и безобидно приключение. Никога не мислеше за опасността, но всеки път, когато заминаваше за Франция, Каролайн и маркизът трепереха от страх, че ще го заловят и обесят. Най-после маркизът успя да убеди внука си да не рискува ненужно живота си. Бедният стар господин с основание се боеше, че Дерек няма да живее достатъчно дълго, за да остави наследник на името си. Затова настоя внукът му да се ожени и изборът на Дерек някак естествено падна върху Каролайн. Тогава тя се почувства безкрайно поласкана. Приятелят й познаваше десетки жени, но избра именно нея за своя съпруга.