Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 20

— Тя е в паника, капитане — отбеляза белият евнух, застанал до него. — Няма ли да повикаме Хаким да й обясни, че става въпрос само за една обичайна проверка?

Без да сваля поглед от русата християнка, Мехмед поклати глава.

— Той ще й бъде приятел и ще й помогне да се примири със съдбата си. Ще й разкаже всичко за бъдещия й живот, ще я убеждава да се нагоди към новите условия и така тя ще стане още по-ценна за нас. Ако го повикам сега, тя ще загуби цялото си доверие в него и по-късно няма да иска да го погледне.

— Тогава да започваме, защото жената скоро ще изпадне в несвяст.

Но Шантел не припадна. Тя диво изпищя и започна да се отбранява, макар и безуспешно. Мъжете натъпкаха в устата й кърпа, увиха ръцете й с одеялото, проснаха я по гръб на кожите и мъжът с копринената жилетка легна върху гърдите й. Тя започна да рита с крака, но мъжете сграбчиха стъпалата й, вдигнаха високо краката й и ги разтвориха.

Очите й се разшириха от ужас в очакване на най-страшното. Тъй като мъжът с копринената жилетка я държеше здраво за раменете и я притискаше с тежестта на тялото си, тя не можеше да види какво става между краката й. Не знаеше, че моряците, които я държаха, са получили заповед да не я поглеждат; не знаеше, че облеченият в бяло е евнух, който не може да я изнасили, дори и да иска; не знаеше, че на тази проверка се подлагат всички жени-пленници. Усети огромна уплаха и болка, когато нещо се мушна между краката й и проникна в нея. Само след секунди чуждото тяло се отдръпна, но Шантел беше сигурна, че са отнели девствеността й. Дори не предполагаше, че току-що е издържала изпита, който я спаси от изнасилване. Поне докато беше на кораба, щяха да я пазят като зеницата на очите си.

Мъжете пуснаха краката й и грижливо ги увиха в одеялото. После приглушено заговориха помежду си. Шантел скри лице в ръцете си и не посмя да се помръдне. Беше обхваната от безгранично отчаяние. Беше се опасявала от най-лошото и то наистина настъпи. Вече нищо нямаше значение за нея.

Двамата полуголи мъже напуснаха кабината, а този с копринената жилетка най-после се изправи и я издърпа да стане. Шантел мълчаливо се подчини, но когато ръката му дръпна одеялото, тя веднага го захапа. После се опита да прикрие голотата си.

Никога не беше предполагала, че ще бъде обезчестена по такъв жалък и недостоен начин. Тези мъже бяха животни и Шантел изкрещя това в лицата им, макар че никой не разбираше езика й. Но презрението и яростта, които се излъчваха от пламналото й лице, нямаха нужда от превод.

— Кълна се в брадата на Пророка, тази жена е съкровище. — процеди през зъби Раиз Мехмед, останал без дъх. Никога не беше срещал подобна красавица.

— Има силен дух — отбеляза евнухът. — А какви линии…

— Можеше да е малко по-дебеличка.

— На вашия вкус не може да се разчита — заяви евнухът.