Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 19

От време на време се питаше какво ли е станало с дребния мъж, с когото беше разговаряла в началото. Защо не се връщаше? Всеки разговор би я облекчил. Но може би обичайната тактика беше пленниците да се оставят в неизвестност, за да се отслаби съпротивата им. Страхът разрушаваше силите й. Все пак мъжът я беше уверил, че няма да й причинят зло. Отворен оставаше въпросът, какво разбират пиратите под „зло“…

О, Боже, ако поне не знаеше какво представляват тези хора! Сега й се искаше никога да не е учила история. Но тя задълбочено беше изучила живота и обичаите на мюсюлманите, османските нападения над християнска Европа, развитието на варварските държави в пределите на Османската империя, както и смелите набези на варварските пирати по средиземноморското крайбрежие. Тези страшни мъже нападаха чужди кораби, отвличаха всички християни и ги продаваха като роби без разлика на пол, възраст и положение. Какво ли разбираха те под това, да причинят зло на една жена? Сигурно не същото, което си представяше тя…

Когато малко преди обяд вратата най-после се отвори, в каютата не влезе морякът, който бе разговарял с Шантел. Появиха се четирима мъже, двама с голи гърди, третият — висок и тънък, увит в бяло одеяние, а четвъртият — едър и представителен, облечен в блестящ копринен елек и широки турски шалвари.

Главите им бяха увити в тюрбани. Чертите на лицата им бяха остри, но кожата им беше доста светла. С изключение на този с белите одежди в коланите им бяха затъкнати дълги, криви ятагани.

Шантел бързо вдигна глава, но не посмя да се изправи, тъй като върху себе си нямаше нищо, освен одеялото. Пленница в тясното помещение, с огромни уплашени очи и прозрачна, бледа кожа, тя не забелязваше, че мъжете, особено капитанът, са направо слисани от външността й. Тези хора никога не бяха виждали подобни виолетово-сини очи. А сребърнорусата коса, един кичур от която беше изскочил от одеялото и издаваше мекота и дължина до бедрата, се ценеше високо на Изток. Никога досега моряците не бяха виждали подобно нещо. Лицето на младото момиче беше гладко, с изключително фини черти. Ако и тялото отговаряше на лицето, те щяха да получат цяло състояние за тази жена. А ако все още беше девствена, цената щеше да стане десетократно по-висока.

Раиз Мехмед реши веднага да провери това. От него зависеше по-нататъшната съдба на Шантел, както и удобствата, с които щеше да разполага на кораба. Ако не беше девственица, Раиз Мехмед и екипажът му щяха без всякакви угризения да се възползват от тялото й по време на обратния път. Повечето от хората му се задоволяваха с животни, но само в случай на нужда. Жена на борда — това беше истинска благословия за всички тях, ала само ако не беше девствена. Дълбоко в себе си Раиз се надяваше да не е.