Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 170

— Къде ли? — повтори Рахин. — Какво значение има това? Чест е за всяка жена…

— Къде отиваме, Рахин?

— Наистина не знам. Дори Хаджи не успя да го разбере. Но целта на пътуването не е толкова важна. Джамил желае да го придружите, следователно трябва да се подчините.

— Джамила ще бъде с него. Щом взема и нея, значи няма нужда от мен.

— Ето че ревнувате.

— Не ревнувам!

— Тогава се цупите, задето снощи Джамил посети Шейла.

— Вижте какво, Рахин — проговори заплашително Шантел, но майката на владетеля невъзмутимо продължи:

— Целият харем ви одумва. Не им доставяйте това удоволствие. Не сте ли доволна, че взема със себе си вас, а не Шейла?

— И Джамила!

— Ревнувате, момичето ми.

— Не… Не ревнувам. Не и от нея. Нека си го има. Нека всички го имат. Същият е, какъвто го видях още в самото начало, даже много по-страшен. Мразя го!

Рахин изкриви устни.

— Защо още се измъчвате заради Мара? Нали се опитах да ви обясня! Нещата са много по-сложни, отколкото си ги представяте.

— Отричате ли, че всеки път е карал да я бичуват, преди да спи с нея?

— Не.

— Тогава няма нужда да продължаваме този разговор. Трябвало е да излее гнева си върху някого и толкова. Защо не удря с юмрук по стената като другите мъже, а кара да измъчват невинната жена?

Рахин едва не се разсмя, макар че се опита да го прикрие. Шантел видя усмивката и лицето й стана зло.

— Смейте се! Много е смешно, че измъчиха до смърт онова нещастно същество!

— Не е смешно — отговори сериозно Рахин. — Трагично е. Но Джамил не е виновен.

— Не е ли? Той…

— Жахар! — прекъсна я остро Рахин. — Този път ще ме изслушате, независимо дали го искате или не. Мара непрекъснато го предизвикваше. Направо го принуждаваше да я накаже. Каза ли ви това?

— Не. Но не разбирам защо това го освобождава от отговорност. Трябваше да забележи, че тя не е наред, и да я остави на спокойствие. А той я е викал все по-често при себе си и я е използвал като позорен стълб. Това е отвратително, знаете ли!

— Вие не се поддавате на разумни аргументи — въздъхна Рахин. — Не разбирате ли, че тя е желаела да я бият? Има жени, които изпитват удоволствие от това.

— После го е мразела.

— Трябвало е да ни каже!

Тук нямаше какво да се отговори и Шантел замълча. Беше казала същото на Мара. Ала никога нямаше да оправдае Джамил, особено сега. След смъртта на Мара той я викаше при себе си в продължение на пет дни, но тя непрекъснато отказваше. Трябваше той да й разкаже това, което беше узнала от Рахин, но не го беше направил. Само се нервираше, че тя не желае да разговаря с него. А на шестия ден отиде при Шейла. Е, добре, чудесно! Нека всяка вечер посещава любимата си Шейла. Тя, Шантел, вече не искаше да има нищо общо с такъв човек.

Обърна се към Рахин и промърмори:

— Защо не взема Шейла?

— Обикновено я води със себе си всеки път, независимо къде отива. Сега е решил вие да му правите компания. Дава ви шанс да се сдобрите с него, Жахар — отговори с колебание в гласа Рахин.

— А ако не искам?

— Сигурно точно затова взема и Джамила — отговори натъртено Рахин.

Шантел скочи като ужилена. Присвитите й очи изпущаха искри.